+ „Лицемерие цари от низините, от последния мужик, до върха на управлението, имитация на европейска култура и ценности”, пише още през 1839 г. френският писател Астолф дьо Кюстин...

Петър ТРОЯНОВ

„Когато се почувстваш нещастен, иди в Русия. Всеки, който опознае тази страна, ще разбере, че е истинско щастие да живее в което и да е друго кътче на света".

Казал го е маркиз Астолф дьо Кюстин, известен френски пътешественик, журналист и писател в книгата си „Русия през 1839". Поканен от руския император да посети Русия и я опише, за да излъска имиджа ѝ, значително пострадал в Европа след жестокото потушаване на полските бунтове от руските казаци - позната и близка до сегашната ситуация.

Маркизът обаче не постъпил като Дидро, нает от Екатерина със същата задача и щедро заплащан пожизнено от нея, угоднически ласкаел императрицата и Русия като прекрасна, културна и просветена страна.

Въпреки, че бил посрещнат като кралска особа, Кюстин само след две седмици се измъкнал от Петербург и тръгнал да пътува из руската необятност. А после я описал така, че книгата му станала бестселър, който се издава отново почти всяка година, чак до наши дни. В предговора към изданието от 1951 г. американският посланик в Москва Уолтър Смит пише: „Толкова драматично и точно описание на Русия и руснаците, сякаш пред нас е най-доброто съвременно произведение, писано някога за Съветския съюз". А Збигнев Бжежински, в анотацията си за книгата, признава: „Нито един съветолог не е успял още да добави нещо към прозренията на Кюстин за руския характер и византийската природа на съветската политическа система. За да се разберат американо-съветските отношения, трябва да се прочетат само две книги – „За демокрацията в Америка", на Токвил, и „Ла Рюси" - на Кюстин.

И наистина - това е най-негативното и унищожително описание, писано някога за Русия и нейните хора. Пътувайки из Русия, Кюстин е бил ужасен от татарското наследство във всички области на живота, но най-вече от сътрудничеството на руския народ за осъществяване на своето собствено подтисничество.

„Там нищо не е ставало и не е плод на историческо развитие, пише той, - там всичко става по волята един самодържец. Лицемерие цари от низините, от последния мужик, до върха на управлението, имитация на европейска култура и ценности. По една единствена причина – честолюбие и ненавист към Европа. С една единствена цел – да станат могъща нация, да завладеят света. Тиранията и робския характер на руснаците водят до една всеобща жестокост - от царя над подчинените му, до мужика, до всеки един над друг в семейството. Това е нация, жадуваща за господство над другите и което е тревожно – тя е способна да го направи. Ако мерим величието на целите с количеството на жертвите, готови да се дадат за постигането им, то тази нация е способна да завладее целия свят и да разруши цивилизацията му.

Страна, чиито морета не са обхванати от лед само по няколко месеца в годината, а обитателите ѝ – сковани в леда на душата си целогодишно. Страна, обхваната от „небитност" не само по отношение на Европа, а изостанала даже и от Азия. Страна на безполезните формалности, където богатите не са съграждани на бедните, където няма правосъдие, а в армията цари страшно зверство, а полицията винаги е готова да измъчва, но никога да помогне. Страна на нищожно, излишно, безконечно множество чиновници."

Кюстин твърди, че буквално се е задушавал в Русия и чак когато пресякъл границата и влязъл в Източна Прусия, усетил, че отново може да диша.

Та така и до днес... С една дума – ако си нещастен, иди в Русия. И ще ти мине тутакси...