+ Как падането на охраната на Братя Магнитски ни напълни хладилниците…

 

Добрин ДОБРЕВ

 

Днес научих супер новина - свалили плащаната с откраднатите от такива като мен пари охрана на Борисов и Пеевски. Дай Боже всички да имате умни хладилници вкъщи. Защото — щом тази новина се разчу — тези хладилници сигурно сами са се напълнили с вече поевтинелите продукти. Дигитално. Без чакане. Без касова бележка. Просто…новината свали цените надолу. Така работи „технологичната ни държава”…

 

А сега сериозно. Какво ви разказах вчера?

Вчера обясних как един „дребен” български бизнес, генериращ според самата НАП 50 милиона лева годишна печалба, беше унищожен абсолютно варварски. От същите тези хора, на които сега „свалили охраната.”

. 3 години запор без акт.

. Арест в деня преди първото съдебно дело.

. 20 полицаи в офиса.

. Сървъри унищожени.

. Документи изпарени.

. 177 милиона „данъци” — изкарани от въздуха.

. 300 милиона „собствен капитал” — които да се „търсят” с години.

И знаете ли защо съм още жив? Само защото не успяха да намерят парите на компанията.

Толкова просто. Толкова цинично. А сега — нещо много важно за бизнеса в чужбина. Ще ви кажа нещо, което може би ще ви учуди. Знаете ли защо британските банки започнаха да ме приемат? Защото изпратих доказателства, че бизнесът ми е бил преследван от Делян Пеевски.

Същият Делян Пеевски, който е санкциониран по закона „Магнитски” от британското Министерство на финансите. И знаете ли точно за какво е санкциониран от Великобритания?

За натискане и унищожаване на бизнеси — чрез специализирания съд и прокуратурата. Дума по дума. Това пише в санкциите. Не е моя интерпретация. Не е „конспирация”. Това е официална позиция на британското правителство.

Парадоксът - помислете за това внимателно:

В Лондон — една от най-сериозните финансови столици в света, името „Пеевски” е официално маркирано като престъпно. Затова, че точно тези практики, които ме съсипаха, са документирани като схема.

В София — същият човек е „политически фактор.” Партийно представен в парламента. Влияещ на министри. Тачен от прокуратурата. Целуван от медиите. Една и съща личност. Два диаметрално противоположни статуса. Според това в коя държава го гледате - това е цялата истина за България в едно изречение. Та — пак стария въпрос. Все същият въпрос, който задавам във всеки пост. Защото никой не иска да отговори:

. Кога в България ще започнат да се спазват елементарните закони?

. Как може обикновен човек да се защити срещу обикновен произвол?

. Кога ще има поне една институция, която да работи в полза на гражданина — а не срещу него?

А накрая — нещо, което управляващите не искат да чуете. Запомнете го добре. И го предайте на децата си. Хора като мен — вместо да плащат заплати и данъци в България — ще го правят някъде другаде. Британските заплати — в британската икономика. Ирландските данъци — в ирландския бюджет. Италианските инвестиции — в италианската индустрия.

Тези пари е трябвало да бъдат вашата здравна система. Вашите училища. Вашите пенсии. Вашите магистрали. Вашите чисти градове. А моят унищожен бизнес в България — отдавна е обърнат в апартаменти и коли някъде по света. От хората, на които им е свалена охраната днес.

Това е цялата схема в едно изречение:

Едни — създават.

Други — крадат.

Трети — пишат закони, за да защитят крадците.

Четвърти — ви обясняват по медиите, че създателите са били „измамници.”

А вие — плащате сметката всеки ден. На касата. На бензиностанцията. На лекаря. На сметката за ток. И когато най-накрая на крадците им свалят „охраната” — вие се радвате, че „справедливостта е възтържествувала.”

А всъщност - просто театърът сменя костюмите. Актьорите остават същите. Сценарият — също. Само ролята „главен злодей” се преписва на някой друг — за известно време. Докато публиката се успокои.

За тази вечер — кратък тост! За хладилниците, които сами се пълнят с поевтинели продукти.

За охраната, която вече я няма. За правосъдието, което винаги идва прекалено късно — и прекалено избирателно. И най-вече — за всички, които си задават правилните въпроси. Защото без тях нищо няма да се промени. Никога.

Споделете, ако и за вас тази „новина за охраната” звучи като поредния акт от същата пиеса. Профилът ми е с рестрикции. Истината обаче не може да бъде запорирана…