Даниела ГОРЧЕВА
Изглежда всякога проклета Русия се е активирала и отново, за кой ли пореден път, се опитва да разделя българската нация. Тя така действаше и с Украйна, преди да нахлуе от всичките ѝ страни през 2022. Затова не са невинни тия работи и затова вдигам тревога сега, че сетне ще е късно. Навремето Владимир Буковски казваше, че Русия винаги действа по два начина: чрез подкуп и шантаж. Скоро ще лъснат всички, продали се за шепа копейки, само следете публикации, филми, напъни всякакви.
Но историческата истина няма как да подмените, фактите са безспорни въпреки внушенията. Но всички продали се, завинаги ще се опозорят. И защо? Заради оня, дето е в списъка на Магнитски и дето дръпна черджето на ДПС изпод краката на създателя си. И който днес раздава пари, които не са негови и се опитва да оцелее. Нищо, чакаме ви само да се лъснете всички, а междувременно ето фактите. Защото пак става въпрос за една част от българското население – т. нар. помаци.
Манипулатори (и полезни идиоти) спорят с нас, историците и филолозите, как същите, видите ли, били друг етнос някакъв (сигурно извънземен), и как даже били приели исляма още преди България да бъде завладяна от Османската империя. А какво казва науката по този въпрос, драги мои? Хайде да видим.
I. КОГА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА помаците
Ето една таблица по данните, които нидерландският учен османист Махиел Кил извежда
От османските регистри за Чепинската котловина. Той работи със серия от османски регистри (т. нар. tahrir defterleri – поземлени и данъчни регистри), по които са събирани данъците джизие (харадж). И така проследява постепенното намаляване на християнските домакинства и увеличаването на „новите мюсюлмани“. Само да поясня - Османската администрация е била доста стриктна, защото от това е зависело събирането на данъците за Империята.
ЧЕПИНСКА КОТЛОВИНА – демографска картина по векове, характеристика според Кил
1. 1470–1480 г. - 100% ХРИСТИЯНИ - изцяло християнски район;
2. 1520–1530 г. - 90–95% християни, срещу 5–10% мюсюлмани;
Появяват се първи „нови мюсюлмани“ в някои села.
3. 1550–1560 г. - 85–90% християни, срещу 10–15% мюсюлмани;
Бавен, но стабилен процес; все още малцинство.
4. 1600–1620 г. - 60–70% християни срещу 30–40% мюсюлмани;
Ускоряване на конверсиите; в отделни села – почти половината вече мюсюлмани.
5. 1650–1670 г. . 30–40% християни, срещу 60–70% мюсюлмани;
Значително преобръщане; ислямът става доминиращ.
6. 1700–1720 г. - 20% християни срещу >80% мюсюлмани;
Християнските домакинства през 18 век остават малцинство.
7. XVIII в. (късен) - 5–10% християни срещу 90–95% мюсюлмани…
II. КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА?
Означава поне 2 неща:
1. Помаците са историческо малцинство българи, приело ислямската религия постепенно през вековете, по времето на Османската империя, а не преди това. Процесът е започнал през 16 век и е завършил през 18 век.
2. Ислямизацията е била бавна, постепенна и е продължила над 200 години.
Тоест, тя е постепенна, а не наведнъж, "с огън и меч" , както е според пропагандни книги и филми като "Време разделно". Портата не е насърчавала този процес, защото е имала нужда от данъците на християните, но в тези райони, които са по ред причини по-бедни, хората постепенно са приели исляма.
III. Имало ли е джамии в България преди Османската империя.
Няма археологически или писмени данни за мюсюлмански молитвени сгради.
Най-старите джамии в България са от XIV в.:
Първите османски молитвени сгради на Балканите се появяват през 1350–1360-те години в Източна Тракия, в района на Димотика и Чирмен.
На територията на днешна България най-ранната запазена джамия е Ески джамия в Хасково, построена около 1394–1395 г., по времето на султан Баязид I.
Джумая джамия в Пловдив е сред най-старите големи каменни джамии на Балканите.
Според някои извори първата сграда на това място е издигната още при султан Мурад I (1360–1380-те), скоро след завладяването на града. Повечето архитектурни анализи обаче датират сегашния ѝ облик към 1420–1430-те години, което подсказва, че джамията е претърпяла значителна реконструкция или е била изградена наново в началото на XV в.
Други джамии, които са прочути: Ески джамия в Стара Загора – около 1488 г., Имарет джамия в Пловдив – 1444 г., Шахабедин паша джамия във Видин – XV в., Томбул джамия в Шумен – 1744 г. (по-късна, но най-голямата).
Преди 1350 г. няма османски строежи в българските земи, следователно и джамии.
СПЕКУЛАЦИИТЕ
Ето какво успях да намеря за джамията в с. Жегларци (Umur Fakъh), общ. Тервел:
В турска академична статия за Derviş Bey Camii (Жегларци) авторът описва, че е имало хипотеза за строеж по H. 698 (1298/1299 г.). Но авторът цитира турския изследовател (İ. Tatarlı), който доказва, че цифрата „9“ е била погрешно разчетена като „6“, поради което датата трябва да е H. 998 = 1589/1590 г., т. е. вече в османския период, а не преди османците.
В същата публикация се посочва, че достигналата до нас „китабe“ е от H. 1278 = 1861/1862 г. и е ремонтна (не първостроителна). Към статията са приложени и архивни документи за джамията: запис от 8 април 1738 г., друг от октомври 1756 г. и още един от 17 април 1831 г. — всички те свидетелстват за османски период на съществуване/дейност на храма. Тоест, правилният прочит на надписа, е H. 998 = 1589/1590 г. (османски период). Със сигурност е ремонтирана през 1861/1862 г., а наличните османски архиви я споменават през 1738, 1756 и 1831 г.
ЦИТАТИ ОТ ТУРСКАТА НАУЧНА СТАТИЯ:
1. „В миналото в литературата се е разпространило твърдението, че джамията е построена през 698 г. по хиджра (1298–1299 г. сл. Хр.). Но както отбелязва İ. Tatarlı, цифрата 9 в надписа е била объркана с 6, поради което правилната дата е 998 г. по хиджра (1589–1590 г.).“
2. „Китабето, което се намира днес, е от 1278 г. по хиджра (1861–1862 г.) и не е първостроителен надпис, а бележи ремонт и обновяване.“
3. „В османските архиви се срещат документи, свързани с джамията: един от 8 април 1738 г., друг от октомври 1756 г. и още един от 17 април 1831 г. Всички те показват, че сградата е била действаща и поддържана в рамките на Османската империя.“
IV. РАЗЛИЧЕН ЕТНОС ЛИ СА ПОМАЦИТЕ ОТ БЪЛГАРИТЕ
Не, не са различен етнос. Ето малка част от доказателствата:
1. Помаците говорят великолепен български език, а като бивш диалектолог ви казвам, че в говора на помаците езиковедите виждат пряк наследник на СТАРИННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК - със запазени уникално архаични черти във фонетиката, граматиката и лексиката. Поради изолацията си - и от българите християни, и от турците, които ги наричат презрително потурнаци, помаците са се опазили от модернизацията на езика и са съхранили много характерни за СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК черти: ударение и говор, думи от старобългарски, старо членуване и местоимения, близки до средновековните текстове, двойно ятово изговаряне, наличието на широко е, съхранени са форми от аорист и имперфект;
2. Евлия Челеби (средата на XVII в.) в Сеяхатнаме споменава за Родопите и Македония, че там живеят „потомци на неверници, приели исляма“ (kafir evladı İslam’a girmiştir). Той пише: „…bunlar aslında Bulgar kavmindendir, lakin İslam’ı kabul etmişlerdir.“ („…тези всъщност са от българския народ, но са приели исляма…“).
3. Помаците и българите се припокриват напълно → нямат отделен „генетичен подпис“.
Разликите между тях не са етнически. Турците стоят по-близо до кавказци и анатолийци, със специфичен тюркски (централноазиатски) компонент, който липсва при българи християни и помаци-мохамедани. На генетичната карта (PCA) помаците попадат вътре в българския облак, а не в турския.
ИЗВОД:
Помаците са генетично неразличими от останалите българи. Разликата е религиозна и културна (ислямизиране при Османската империя), а не биологична.
V. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ СПОМЕНАВА ДУМАТА „ПОМАК“
Едва през 19 век. Според мен едва след Освобождението. В османски документи от XV–XVIII век не се среща – там мюсюлманизираното население от Родопите и други райони обикновено е отбелязвано просто като „мюсюлмани“ или по местни етноними („българи“, „ахряни“, „торбеши“ и пр.) Турците (особено османските османлъци от Румелия и Анадола) често наричат новоприетите мюсюлмани просто „потурнак“ – дума, която се среща и в балканските езици (с по-пренебрежителен смисъл: „обърнал се в турчин“).
Отново да цитираме Евлия Челеби (средата на XVII в.) в Сеяхатнаме, който споменава за Родопите и Македония, че там живеят „потомци на неверници, приели исляма“ (kafir evladı İslam’a girmiştir). Това е важно, защото тук има етническо уточнение – българи, но вече мюсюлмани.
Най-ранните сведения за употребата на думата „помак“ се откриват едва през XIX век.
Лично аз не намерих никъде употребата на думата помак/помаци в текстовете на Раковски, а само в статии на Михаил Иванов: „В България живее народ, под имянем помаци, кои говорят българский язык, а исповедат мохамедовая вяра.“ (Раковски, 1857, с. 252–257) – цитиран по: М. Иванов, Помаците според българската етнодемографска статистика, „Население“, 2012, 1–2, с. 163–197. В други публикации Мишо Иванов сочи като източник Стоян Райчевски, но така и не успях да намеря оригиналния текст на Раковски, където той използва тази дума.
Ето какво намирам при Раковски, в „Българите мохамедани“ – статия от 1861 г., публикувана в списание „Българска старина“ и разпространявана в Белград: „В Родопските планини и в Пирин се намират множество села с наши български братя, които отдавна са потурчени, но запазили са езика си чисто български и обичаите си. Те не са турци по произхождение, а наши еднокръвни братя.“ — Георги Раковски, ок. 1861 г.
Писмо до българи от Македония, 1860 г.: „…Също и по Родопските планини живеят потурнаци, наши братя българи, които са от страх приели мохамеданската вяра, но до днес пазят езика и българските си обичаи…“
„Привременен закон за народните горски чети за 1867 лето“ (Белград, 1867). В програмния текст Раковски пише за освобождението на „всички български земи и племена“, включително:
„…и ония наши братя по племе, които сега са мохамедани, но са от чист български род и живеят в Родопите и по Пирин.“
Никъде не успях да намеря гореспоменатия цитат в текстовете не Раковски и като гледам изследователите на темата у нас преписват едни от други, но не са посочили точния източник.
Етимологията не е напълно ясна. Съществуват няколко хипотези: от „помъчен“ (народна етимология ), от „помагач“ (в смисъл на съюзник на османците), от старославянското „помакъ“ (човек, който страда, мъчи се). Може и да е просто преиначено от потурнак на помак.
В научната литература е утвърдено мнението, че терминът „помак“ е въведен в широка употреба едва през XIX век, особено след Освобождението (1878).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
. Езиковите изследвания са категорични – говорът на помаците е български, със старинни черти (затова лингвистите го ценят особено).
Фолклорът, обичаите и традиционната култура също показват българска основа, обогатена с мюсюлмански елементи.
Историците (Ст. Стойков, Б. Ангелов, Кънчов и др.) многократно са подчертавали, че това са българи по произход и език, приели исляма в даден исторически момент.
Тоест: основната картина е ясна – помаците са българи по произход, а приемането на исляма е било постепенно, къде доброволно, къде не, но не е резултат от масови насилствени ислямизации…