Александър СТОЯНОВ

Втората световна война е предмет на множество митове у нас. Един от основните митове, прокарван от "разбирачите" в България е, че Червената армия понася толкова големи загуби (11 000 000 убити), понеже води най-тежките и страховити боеве. Много добре, но не е вярно. Германия, която води война на няколко фронта, губи три пъти по-малко войници от ссср - ок. 3 300 000 души.

Британските загуби възлизат на 373 000 убити, американските - 292 000. Япония, която се сражава със зъби и нокти из целия Пасифик и източна Азия, губи 1 300 000. (данни на Britanica - б.а.) Всичко това показва, че основната причина за колосалните загуби на СССР, които се сражават на един единствен фронт и то на своя територия през 85% от военните действия, са всъщност тяхната тактическа и оперативна некадърност, въплътена в "качествения" команден състав на РККА.

Печалната истина е, че след сталинските чистки от 1937-38 г., значителна част от кадърните съветски офицери са избити или оставени да гният по лагерите на ГУЛАГ. Онова, което остава, са лишени от въображение и интелект касапи, които изпъкват с едно единствено качество - достатъчно предани са на Сталин, че да не бъдат разстреляни. Единици са онези, които едновременно преживяват сталинската месомелачка и все пак разполагат с достатъчно военни качества, че да изпъкнат на общия фон - хора като Константин Рокосовски и Василий Чуйков.

Болшинството генерали като Жуков, Конев, Бодьони, Ворошилов и т.н. са хора, които подхождат към военното изкуство като към работа на полето, където и израстват - ореш земята в права линия с воловете и разчиташ, че ако вола е достатъчно едър и упорит, а желязото в плуга е достатъчно здраво, рано или късно браздата ще стане. Или както казва Жуков: "Не жалете войниците, майките ще народят нови!"

Днес същата тази липса на тактически и оперативни качества е видима на фронтовете в Украйна. Само за март месец 2026 г., Русия е загубила 35 000 убити и тежко ранени, с което общият брой жертви достига около 1 400 000 души. Същевременно се е изменило и съотношението убити към ранени - от 1:5 вече е слязло на 1:2 поради все по-високата ефективност на украинските войски.

СССР няма друго оправдание освен кадровата си некадърност - всепризнато е, че военната им техника - Т34-75 и Т34-85, заедно с по-късните тежки танкове ИС и самоходните оръдия ИСУ-152 са изключително качествени като масови военни маши. Съветската артилерия разполага с добри оръдия, пушките "Нагант" също са хубави оръжия, както и автоматите "Шпагин", използвани в края на войната. Военната индустрия на СССР също се справя доста добре, особено с оглед щедрите доставки на материали от САЩ по линия на ленд-лийз. С други думи от материална гледна точка няма никаква причина Съюза да търпи толкова поражения или да допусне толкова дълбоко проникване на Вермахта на своя територия.

От гледна точка на човешкия ресурс, в началото на войната СССР има около 150 000 000 население. Жителите й са малограмотни и отрудени селяни и работници в голямата си част, но са издръжливи, свикнали на тежки условия и недоимък. Мотивирани са да бранят отечеството си и се сражават доста всеотдайно. Сформира се и доста активно и ефективно партизанско движение в тила на германците. Всичко това идва да покаже, че "човешкия материал" също не е проблем.

Географията на СССР също работи в тяхна полза - огромните равнини, покрити с тревна растителност дават отлична стратегическа дълбочина за отбрана с бой. През 1/2 от годината повечето от тези равнини са непроходими заради разпутицата, което би следвало да спре вражеските офанзиви. Основните стратегически центрове са далеч един от друг, което налага вражеските войски задължително да се разделят, за да постигнат набелязаните си завоевателни цели. Пълноводните реки служат като естествени бариери пред вражески нашествия, както и блатата в района на Припят, заради които германската армия е принудена да измести целия си оперативен план. Възможността за пренасяне на индустрията отвъд вражеския обхват в Сибир, прави военната икономика де факто недосегаема за Германия.

Всичко до тук изброено показва само едно - единственият проблем на Червената армия, който пречи истински, освен някои технически недостатъци в комуникацията, са самите командири и придружаващите ги политически комисари, които без необходимата подготовка, се месят постоянно в делата на военните. Манията на партията да контролира целия процес по вземане на решения, както и ниското качество на офицерите от гледна точка на обучение, способност за самостоятелно, аналитично мислене, както и липсата на реален опит във воденето на съвременна война, води до катастрофални решения, подобни на битката при Ржев.

Родните "разбирачи" често се възхищават на дивашката жестокост, с която НКВД се бори с дезертьори и военнопленници, които са си позволили да се предадат на германците, но всъщност тази нечовешка гавра с хората не е положителна страна, а недостатък на съветската военна система. Крайно време е хората в България да разберат, че една от причините Вермахта да изглежда толкова впечатляващ, е колко неефективна всъщност е РККА. Достатъчно е тук да приведем американския начин на мислене, формулиран в една реч на ген. Патън: "Не е въпросът вие да умирате за родината си, а да накарате враговете от другата страна да умрат за своята!" Този урок и до ден днешен не е усвоен в Москва…