Атанас ФИЛИПОВ

Представяме ви един стар кадър от сватба в село Кочина (дн. Котино), Ксантийско, в дома на булката, по старобългарска традиция. Фотографията е от началото на 60-те години на ХХ в.

Кочина се намира в южните склонове на Родопите, жителите на малкото помашко селце са с турско самосъзнание, благодарение на изповядваната мюсюлманска религия и в противовес на гръцката асимилация.

След Балканската война до 1920 г. с. Кочина, както и цяла Беломорска Тракия, е България. След 20 април 1941 г. българският суверенитет в селото отново е възстановен до 1947 г. В затворената система и до днес се говори архаичен български език, както и са съхранени някои старобългарски традиции.

Всичко това е добре известно на гръцката власт, която през десетилетията без особен успех се стреми да манипулира етнокултурата в региона на Ксанти.

Тази шовинистична политика забави с десетилетия откриването на ГКПП Рудозем-Ксанти, с първоначални аргументи за навлизане на ислямски фундаментализъм в Гърция.

България пък допусна помашкото население, говорещо прекрасен старобългарски език, да се потурчи за втори път, с агресивността на Турция чрез исляма.

Точно тези характерни старобългарски обичаи, макар и трудно, могат да върнат към българските корени родопчани от гръцката страна. Мюсюлманската религия не може да бъде знак за равенство с турския етнос.