Боряна АЛЕКСАНДРОВА

 

България няма по-последователен и по-жесток враг от Руската империя, Русия, СССР и Руската федерация сега. От 1828 г. до 2026 г. - безкрайна поредица от саботажи, намеси и войни срещу нашата страна. Ето по-важните.

 

. 1817-1864 г. - Русия води Кавказката война, последвана от Черкезкия геноцид (1864-1867), довел до прогонването на черкезите и насочването им към българските земи, а те стават башибозук;

. 1828 г. - Русия обезоръжава българското опълчение, арестува водачите му и ги праща на Заточение в Сибир, където част от тях умират;

. 1829 г. - Русия помага да се потуши Тракийското въстание и принуждават над 100 000 българи да напуснат родните си места, за да ги заселят в незаселените тогава територии на Кримския полуостров и източна Украйна;

. 1861 г. - Георги Раковски издава брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия в Белград да бъде разтурена;

. 1861 г. - руският консул в Цариград – княз Лобанов, издейства заточение на българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски в Диарбекир за три години, заради обявената Независимост на Българската църква;

. 1864 г. - граф Игнатиев протестира срещу чл. 10 от екзархийския ферман от 1870 г., открил пътя за присъединяването чрез плебисцит на македонските епархии към Българската Екзархия, 1872 г. По искане и заплахи на граф Игнатиев, българските владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измир;

. 1872 г. - Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на граф Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква; същата година - граф Игнатиев, след лична визита до султана, отстранява Махмуд Недим паша, по чиято заповед до привременния български съвет в Ортакьой се избира екзарх на основание на фермана;

. 1873 г. - граф Игнатиев предлага на Турция Левски да се съди и от българи, на които казва, че съдят обикновен крадец, заради думите на Апостола: „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби.”

. 1876 г. - На Цариградската конференция за автономия на България, никой не знае, че месеци преди това Русия и Австро-Унгария сключват тайното Райхщадско споразумение за поделяне на Балканите;

. 1877 г. - подписана е Будапещенската конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес;

. 1877 г. - руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически за конвенцията. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османската империя на Балканите;

. 1877-1878 г. - на връх Шипка, рамо до рамо с българските опълченци, воювали войните от 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк. Състава на войските там е:

1) Българското опълчение - (I, II, III, IV и V опълченски дружини) - редови състав 100% българи;

2) 35-ти пехотен Брянски полк - в състава на IX пехотна дивизия, Кременчуг, Полтавска губерния - редови състав 100% украинци. Командир е полковник Александър Липински – от полски произход;

3) 36-и пехотен Орловски полк - в състава на IX пехотна дивизия, Кременчуг, Полтавска губерния - редови състав 100% украинци. Командир е полковник Густав Линдстрьом – от финландски произход.

. 1878 г. - на Берлинския конгрес, Русия взима от Румъния южна Бесарабия, като в замяна я компенсира с българската Добруджа. Руски войски не стъпват в Македония, защото Русия я е предвидила за Турция, както граф Игнатиев обещава на Цариградската конференция.

. 1885 г. - България обявява Съединението, а Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и провокира султана да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България. Турция е заплашена от Англия и отказва.

. 1885 г. - Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб, след като е изтеглила целия офицерски състав още преди Съединението;

. 1886 г. - Русия организира преврат в България за сваляне на княз Батенберг и го изпращат към Русия. Стамболов като председател на Народното събрание прогонва превратаджиите. Руският императорски пратеник в България генерал Николай Каулбарс връчва нота на българските власти, с която настоява за освобождаване на арестуваните детронатори, отмяна на извънредното положение и отлагане на изборите за Велико народно събрание, което трябва да избере новия княз;

. 1886 г. - След избора на Фердинанд, Русия скъсва дипломатически отношения с България за 10 години;

. 1888 г. – След нота на руския посланик в Цариград Александър Нелидов, султанът обявява избора на Фердинанд за български княз за незаконен. Целта е князът да бъде принуден да абдикира и да бъде избран нов, в съответствие с Берлинския договор (със съгласието на всички Велики сили), но австроунгарският външен министър Густав Калноки, поддържан от Средиземноморската антанта, блокира практическата реализация на този план;

. 1889 г. - Руски убийци отравят Захари Стоянов. През 1978 г. по нареждане на ЦК на БКП е направена аутопсия, която отхвърля версията за руско отровителство;

. 1895 г. - Платени от Русия убийци убиват Стамболов;

. 1903 г. - При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта, съгласно Райхщадското и Будапещенското споразумения;

. 1909 г. - Русия прехвърля турския дълг към България в размер на 82 милиона златни франка или 26 тона злато. Подписан е българо-руски протокол в Петербург, съгласно който България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години, при лихва от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни права. Русия приема за основа 125-те млн., която сума изплаща пряко на Високата порта, като я приспада от турския дълг по контрибуциите от войната 1877 – 1878 г., дължими на Русия, и които не са изплащани от 1878 г. (Източник - История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990 г.);

 

. 1913 г. - Русия подкрепя Сърбия и Гърция да задържат окупираните български територии. Русия грубо и безцеремонно нарушава и не изпълнява подписаната от нея Военна конвенция с България от 1902 г. за защита срещу Австро-Унгария и Румъния, като подтиква и подпомага Румъния да удари в гръб България. (Източник - Изследването на Андрей Тошев "Балканските войни", Том 2. Пловдив-София, Книгоиздателство „Хр. Г. Данов“, 1931 г.);

. 1915 г. - Русия напада вероломно България и бомбардира с кораби жилищните квартали на Варна;

. 1916 г. - Русия извършва морски обстрел на град Балчик;

. 1923 г. - СССР организира Септемврийския метеж;

. 1925 г. - Агенти на СССР извършват атентат в църквата „Света Неделя“;

. 1944 г. - СССР напада България, инсталира марионетно правителство и отнема целият резерв на Българската народна банка, без никаква отчетност и без да съгласува нито едно свое действие с Политбюрото ЦК на БКП;

. 1946 г. - Под давление на СССР е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография;

. 1959 г. - целият златен резерв на България е изнесен в Москва… (Източник - Сборник документи, т. V. 1948–1990 г.)