Янко ГОЧЕВ

„Калиманица - 4-7. VII. 1913 г.“ – един много важен надпис на Читалището-паметник „Отец Паисий“ в Самоков, увековечил една от най-кръвопролитните победоносни за България битки - Калиманската, наречена още „Новата Шипка“, която обаче отсъства от официалната българска история.

По време на Междусъюзническата война от 4 до 11. 07. 1913 г., в продължение на цяла седмица се води една от големите епични битки в българската история. От нейния изход се решава дали ще съществувава въобще България, защото нейните врагове са си поставили за цел да я унищожат. Отстъпила от р. Брегалница по политически причини, заела здраво отбранителни позиции на Калиманци, командваната от генерал Вичо Диков 4-та Българска армия, оставена сама цяла седмица, е подложена на много тежки удари, но въпреки това устоява и сразява всички атаки на сръбско-черногорските войски, като им нанася много тежки загуби.

Разгромени са изцяло или отчасти цели седем противникови дивизии - 4 сръбски, 2 гръцки и 1 черногорска. При това отбранителните действия са съпроводени и с постоянни контраатаки „на нож“. Успешно са отразени и фланговите атаки от юг на две гръцки пехотни дивизии, чийто опит за съединяване със сърбите се проваля изцяло. Гърците са омаломощени и понесли сериозни загуби са ''подготвени'' за следващия български контраудар при Кресна. В крайна сметка опитът на враговете на България - сърби, черногорци и гърци, обединени и хвърлени от Русия, за да унищожават България в началото на юли 1913 г., рухва на бойното поле при Калиманци, където българската отбрана е желязна и непробиваема. Предаден от русофилите политици и военни, българският войник на Калиманци, сам срещу всички си заслужава прозвището „Титан Калимански“.

Този надпис на снимката неслучайно е изписан на това място. Самоков е гарнизонен град на 22-ри пехотен Тракийски полк от 7-а Рилска дивизия. През юли 1913 г., по време на Междусъюзническата война, този полк с командир полковник Сава Савов, изнася най-голямата тежест в борбата с враговете на България в състава на 7-а Рилска дивизия. Останалите полкове са омаломощени и сведени до дружини. Затова остава 22-ри Тракийски полк, който е единствен пълноценен като състав полк в дивизията.

И затова изпълнява най-трудните задачи. Сражава се на най-опасните участъци, където враговете атакуват яростно. Героите тракийци от Самоковско, от битките срещу турците в Македония и в Тракия, при Булаир на 26. 01. 1913 г., показват отново високата си класа и умения да воюват на бойното поле под българските бойни знамена срещу многобройните си врагове. Участието на 22-ри пехотен Тракийски полк в Междусъюзническата война, което по стара традиция остава в сянка на това в Балканската война (1912-1913 г.) в много отношения е забележително. И заслужава да се описва, защото остава със златни букви в неговата полкова история. Отначало в навечерието на войната полкът се колебае, дори бунтува и е заплашен да бъде разфромирован, а част от личния му състав предадени на военен съд. Но когато избухва войната, 22-ри пехотен Тракийски полк решава да се „реабилитира“. Прави го великолепно, като записва наистина чудеса на бойното поле. Полкът воюва от началото на войната на 17. 06. 1913 г. до самия ѝ край на 28. 07. 1913 г., непрекъснато, почти без почивка, в атака и отбрана, понякога сам на бойното поле, но винаги победоносен. Това е свръхнапрежение и свръхусилия, които неговият личен състав понасят докрай. По време на атаката на сръбските позиции в самото начало на войната, 22-ри пехотен Тракийски полк постига най-големи успехи в дивизията. След стрмителна атака, преминавайки Злетовска река, полкът превзема „най-голямата, най-стръмната и най-добре укрепената позиция на сърбите“ - кота 650. Тук са разбити частите на целия сръбски 5-ти полк. Взети са 50 пленника и 2 сръбски картечници. Толкова са заловени живи. Останалите са избити и изклани на върха, а други се разбягват в ужас. Сърбите са изненадани от мощния български удар на кота 650. Те отстъпват, защото са убедени, че срещу тях има хвърлена цяла българска дивизия. Всъщност са атакували само части на 22-ри пехотен полк, подкрепени от роти на 14-ти пехотен Македонски полк. На кота 650 падат убити командирът на 13-тa рота от 22-ри пехотен полк -поручик Сребро Иванов Душков, родом от Пловдив и 50 войници, а ранените са 340 души. В чест на поручик Душков, загинал геройски на върха, могилата е наречена от българските войници „Душкова могила“. След това полкът отблъсква опита на сърбите да си върнат ключовата кота 650. В тези боеве само за два дена, на 17-18. 06. 1913 г., 22-ри Тракийски полк дава общо 431 убити и ранени. После началникът на дивизията генерал-майор Георги Тодоров възлага на командира на 22-ри пехотен полк полк. Савов да бъде ариергард. На него се заповядва да прикрива отстъплението на частите на дивизията на изток. Задачата е успешно изпълнена. Спечелено е време за оттегляне на Калиманската позиция, където 7-а Рилска дивизия се организира за отбрана. С всичките си действия като ариергард, 22-ри пехотен Тракийски полк забавя настъплението на сръбските войски към Калиманци. Той осуетява безпрепятственото завземане на Калиманските височини от противника. Така дава възможност на другите български части да се укрепят там и да се подготвят за решителната битка, спасила България от гибел. Следва Калиманската битка от 4 до 11. 07. 1913 г., в която 22-ри пехотен Тракийски полк отново действа много твърдо срещу настъплението на враговете. Полкът устоява цяла седмица пред бесния сръбски натиск, като разгромява всички атаки на противника и спасява с полковите си храбреци България. По идея на полк. Сава Савов, музикантите излизат до предната позиция и денонощно, докато имат сили, свирят бойните маршове и най-вече химна „Шуми Марица“.

В критичен момент на боя, в помощ на изнемогващите бойци полк. Сава Савов извежда музикантите, начело с капелмайстор Ангел Вълков и пеейки химна „Шуми Марица“, ги повежда в атака. Целият личен състав на полка на Калиманци проявява масов героизъм. Остава непоклатим на позицията. Така бойците му си спечелват заслужено признанието на „Първи и непобедими калимански герои“.

Към 11. 07. 1913 г. сърбите, черногорците и гърците са окончателно победени на Калиманската позиция. Загубите на 7-а Рилска дивизия обаче са огромни. В деня на прекратяване на военните действия, в 22-ри пехотен Тракийски полк са останали само 21 офицери от 74 в началото на Балканската война (72% излезли от строя) и 1630 войника от 4450 в началото на войната (излезлите от строя-убити, ранени и болни са 63%). Тези цифри доказват масовата саможертва на неговия личен състав, благодарение на което България е спасена. По време на Първата световна война през 1916 г. се ражда стихотворението „На Рилеца герой“. Негов автор е капитан Найден Андреев. Пише го на мразовития 18. 01. 1916 г. край река Вардар. В него поетът се обръща с думите „Титан Калимански“, герой от Булаир, с гърди от желязо, с воля от гранит“, към храбрия полк. Сава Савов - командир на 22-ри пехотен полк, едновременно с това и към българския войник изобщо…