+ От книгата “Война и наказание” от Михаил Зигар

1831 година. Петербург, столицата на Руската империя. Младият писател Николай Гогол-Яновски съчинява фантастична повест. Той е на 22 години и е жаден за слава. Пристигнал е в Петербург от Украйна преди няколко години. Още в родината си е написал романтична поема, озаглавена „Ханс Кюхелгартен". В столицата първата му работа е да отиде при своя кумир - поета Александьр Пушкин. Но Пушкин не го приема, защото предната нощ е пиянствал и сега спи.

Гогол публикува поемата, критиката я разпердушинва и младежът ужасен изкупува и изгаря целия тираж. Поради безпаричие се хваща на държавна служба. Човек би помислил, че е дошъл краят на романтичните мечти за творчество. Но в Петербург живеят много земляци на Гогол от Украйна и те започват да помагат на младия талант.

Вярно, той с интерес забелязва, че почти всички негови земляци се стесняват от произхода си, стараят се да станат петербургчани и говорят само на руски. Самият Гогол и говори, и пише само на руски.

Скоро Гогол най-сетне се запознава с Пушкин и други литератори, завързват се приятелства.

И тогава той открива, че може доста успешно да използва своя украински произход. Неговите истории с южен колорит са не по-малко популярни сред обитателите на студения Петербург, отколкото са били сред лондончани Байроновите екзотични източни - гръцките, турските и еврейските.

Гогол създава фантастични повести за вълшебната страна Украйна. Той измъква от паметта си слушани в детството народни приказки и видени обреди и заселва своята родина с мистични същества: магове, дяволи и хора със свръхспособности.

Разбира се, Гогол не измисля, а по-скоро кодифицира, утвърждава като даденост мита, че украинците не са обикновени хора, в техния свят съществува нещо магично и свръхестествено.

Гогол издава първия том украински повести през 1831 година. Точно тогава в Париж излиза „Парижката Света Богородица" на Виктор Юго, а английският натуралист Чарлз Дарвин тръгва на петгодишното си пътешествие с кораба „Бигъл", в процеса на което ще създаде своята теория за еволюцията.

През това време целият Петербург е развълнуван от въстанието против Руската империя в Полша и в Западна Украйна. Поляците са вдъхновени от революционните събития във Франция през 1830 година. Полският композитор и пианист Фредерик Шопен, който се намира на гастроли в Париж, щом научава, че войските на Русия са завзели Варшава, ужасен разбира, че никога повече няма да се върне в родината си.

Европейското, особено френското, обществено мнение изцяло е на страната на Полша, в парламента дори се обсъжда въпросът за военна помощ за въстаниците. А Пушкин пише стихотворението си „Към клеветниците на Русия".

Той започва с това, че потушаването на въстанието в Полша е семейна кавга, в която чужди хора не бива да се намесват: “Отдавна вече помежду си враждуват тези племена".

После се прехвърля към французите - заявява, че те мразят руснаците, задето Наполеон е изгубил войната срещу Русия. И се заканва, че ако французите решат отново да пратят “озлобените си синове" в Русия, и те непременно ще загинат. (Точно такава мисъл в началото на XXI век ще прокарва Путиновата милитаристка пропаганда: „Можем да повторим" - ще казват ура-патриотите в Русия, като имат предвид способността да възпроизведат Втората световна война.)

Вярно, за разлика от Путиновите пропагандисти, самият Пушкин е дете на войната. По времето на нахлуването на Наполеон той е бил на 13 години, учел е в лицей край Петербург. А през това време френските войски са завзели и опожарили Москва - града, в който той се е родил и е прекарал детството си.

Съвременниците на Пушкин имат двояко отношение към това стихотворение. Част от публиката ръкопляска, друга е изпълнена със срам и ужас. Един приятел - поетът Василий Жуковски - го подкрепя и хвали, друг - Пьотьр Вяземски - го осъжда за неприличната сервилност. Някои познати престават да поздравяват Пушкин, а доскоро изпълненият с добри чувства към него полски поет Адам Мицкевич пише остро сатиричен отговор: „Към моите приятели москалите".

След няколко години Пушкин ще напише за Мицкевич стихотворението «Той живя сред нас", в което се учудва, че „мирният гост ни стана враг". И ще помоли Бог да успокои Мицкевич и да „огрее сърцето му" с истината.

Гогол не реагира на въстанието в Полша - той е роден край Полтава, в самия център на Източна Украйна, далече от протестиращите райони, и там много хора са настроени против поляците. 22-годишният писател с увлечение съчинява своята фантастика с украински колорит - точно през 1831 година пише повестта си „Нощта срещу Рождество". И това е неговото единствено произведение с реални исторически персонажи.

Повестта е написана на руски - с прицел именно към петербургската аудитория, но в нея има много украинизми и народна лексика. Освен това е много смешна. Това е един от първите примери за истинска комична литература на руски език: и преди Гогол се е писало много, но талантливи хумористични текстове почти не е имало.

Според сюжета, главният герой, ковачът Вакула, мечтае да се ожени за любимото момиче Оксана, но тя казва, че ще се омъжи за него, само ако той ѝ донесе обувчици, каквито носи царицата. Вакула замисля да се удави, но случайно улавя дявола, яхва го и поема за Петербург - при императрицата на Русия Екатерина Велика.

При Екатерина - според Гогол - точно по това време се намира делегация на запорожките казаци. Вакула успява да се внедри в тяхната група и да помоли за обувчиците. Останалите казаци са в шок от глупавата молба на Вакула, но неговото простодушие трогва императрицата и тя му подарява обувките си.

Вакула се връща. Хепиенд: оженват се с Оксана, а на сбогуване ковачът нашибва дявола с пръчка. В приказката Гогол използва няколко популярни през XIX век образа на светци от православната църква. Например ковачът, полетял върху дявола към Петербург, в алюзия за свети Йоан Новгородски, който според легендата пътешествал до Йерусалим, яхнал дявола. Съществува и светец, който се прославил с това, че нашибал дявола с пръчка - той се казва Никита Бесогон. Именно този псевдоним ще използва през XXI век придворният руски кинорежисьор Никита Михалков, който ще стане един от идеолозите на военната агресия на Русия срещу Украйна през 2022 година. Но Гогол, разбира се, не е можел да предвиди нещо толкова сатанинско.

Любопитно е, че писателят разполага своята вълшебна Украйна във времената на Екатерина Велика. За него това е сравнително неотдавнашно минало - роден е 30 години след смъртта на императрицата и като дете със сигурност е слушал много истории и легенди за нея.

В приказката на Гогол владетелката е в ролята на добра вълшебница, която подарява на главния герой нещо, което му е нужно. Но в живота ролята на Екатерина Велика е съвсем друга – за Украйна тя е по-скоро зъл гений. Гогол добре знае това. Той не може да не знае историята на украинското казачество - предпоследният хетман Даниил Апостол е негов земляк, умрял е през 1734 година в село Сорочинци, където се е родил Гогол и където се развива действието на значителна част от неговите разкази.