България

 

Като клетва за благодат

от шевица на риза кенарена,

древни тайни ни пазят и бдят

вдън душата ти, моя България.

 

Като на житна погача вкусът,

дето огънят меко обжари я,

е дъхът и на твоята гръд -

на душата ти, моя България.

 

Като извор със чисти води

на Балкана ти - от чукарите,

все отмиваш, каквото боли

във душата ти, моя България.

 

Като вопъл, кога се делим,

с онзи ритъм на гайдата - стария,

пак заситняме - като един

край душата ти, моя България.

 

Като огън и в тежки съдби

все сияеш във светлозария,

а сред мрака - от Бога искри -

е душата ти, моя България.