Георге ИЛИЕВ

На 21 септември 1913 г. сръбския крал Петър подписва Правилник за управлението на Южна Сърбия, чрез който постави коренното население във Вардарска Македония извън закона. Сръбските власти получаваха неограничени права върху живота, честта и имота на българите. Всяко непокорство се наказваше с 10-годишна каторга, а съпротивата направо със смърт. Фамилните имена трябваше да бъдат принудително променени с окончание на "-ич".

Целта беше да се унищожи всичко българско в Македония. "Карнегиевата комисия", документирала геноцида над българите, за който няма давност, се произнесе категорично: "Военната партия знаеше какво прави с издаването на този правилник. В Белград очакваха, че за 5 години ще се сломи съпротивата и ще се приключи с асимилацията на българите. В Тетовско българските жертви през септември 1913 г. достигнаха 312. Заповедта от Белград: „Всичко да мине под ножа!", се изпълняваше с престараване. В Кичево и околията бяха избити през септември 1913 над 100 български и албански първенци. При овладяването на Дебър на 18,19 и 20 септември 1913, сръбската войска употреби артилерия за заличаването на града. В пламъците, наред с 300 български бранители, изгоряха 246 жени и деца. На 15-ти септември 1913 г. в Охрид, Дебър, Тиквеш, българите вдигат въстание срещу сръбските окупатори. Сръбската армия обесва в Охрид 40 видни българи и ги оставят да висят с дни за назидание. Карнегиевата комисия, съставена от учени от цял свят, документира убийството на трима български свещеници, петима учители и 200 други българи. Стотици българи са натъпкани в затворите или са обявени за изчезнали.

Сръбските войници не само унищожаваха домовете на въстаниците, но и разрушаваха цели квартали, като "гнезда на български комити". Четите на "Черната ръка" и гръцките войски помагат на сръбските окупатори. България не може да се намеси, защото е подписала Букурещския договор и е демобилизирала армията си. В околията горят 30 български села, а между Охрид, Дебър и Гостивар други 180 села са изцяло или частично опожарени.

"Каквато жива душа намерили - всичко изклали". Жени и деца били хвърляни в огъня, а мъжете нареждани на групи и избивани с картечници. Сръбските власти изкарват по мегданите и разстрелват за назидание "всеки пети" от редицата, като надминаха римското "всеки десети". Първи бяха убивани свещениците, учителите и известните крепители на българщината. За гробове използваха кладенците. Дълги кервани с плячка се отправяха за Сърбия, където вестниците победно тръбяха, че с българите е напълно свършено"...

"Напълно точни сведения не могат да се съберат, защото няма вече хора. Цялото население е избягало по планините, селата и градовете на свободна Албания, а онова, което се излъга и остана по домовете си, биде безпощадно изклано."

Броят на бежанците българи и албанци надхвърли общо 30 000, което бе и главната задача на Белград при етническото прочистване от българи и налагането на "чиста Южна Сърбия".