Елена СИМЕОНОВА

На 26 март в Златоград ще отбележим Деня на Тракия, който е официален празник в България от 2006 г., честван по случай превземането на Одринската крепост от българската войска през 1913 г. Това е и поводът за общото събрание на Тракийската организация за региона, към която и златоградската се числи, което ще се проведе на 25 април в Кърджали.

Ние пък имаме повод да празнуваме 100-годишнината от началото на тракийско движение в Златоград, видно от Покана за свикване на учредително събрание до всички златоградчани, датирана 12 февруари 1925 г. Самото събрание е насрочено за 22 февруари, а под поканата са се подписали, че ще присъстват около 100 души видни местни хора. Председател на организацията в Златоград става Георги Николов от Ени-кьой, Ксантийско. В състава ѝ са чиновници и занаятчии, работници и дюкянджии, повечето бежанци. Те са и в основата на читалищната дейност тук, които с културната си активност прославят града из цяла България. В него те са режисьори, гримьори, артисти, помощен персонал.

И така, преглеждайки старите документи с пожълтели от времето страници, които съм наследила от архива на моя баща, разбирам за любовта, която той хранеше към любимата организация на тракийци от Златоград. Спомням си, че често си пееше и Тракийския марш, който ние вече сме забравили: „Тракийци млади сме готови//във вихрен ярост на подем…“

От онова време помня малко и от една друга популярна песен: „Малка къща нейде скрита//спи, почива страшна чета. Млад Кондолов се зарича//че борбата е в разгара…“

Главна грижа на организацията през 20-те и 30-те години на ХХ век, е била настаняване на бежанците от останалите под чужда власт български територии около нас, обгрижване на техните деца, за да може колкото се може по-малко да усетят мъките и неволите на своите родители, напуснали родни огнища.

Баща ми беше и знаменосец на Конгреса на Тракийската организация, проведен в Кърджали през 1933 г. Това беше голямата му гордост. И когато днес се зачитам в малкото останали документи от онова време, се замислям дали аз самата съм направила нещо, че да съхраня тази жар, неговия порив за осъществяване на идеите му за целокупна България и благоденствие на хората. И отговаряйки си, че не съм направила достатъчно, оставам негова длъжница.

Затова сега продължаваме с младите хора на Златоград, с които възстановихме Тракийската организация, чийто патрон е Дельо войвода. За да работим по завета, изписан на неговото знаме, доживяло до днес: „Култура, просвета, благотворителност, България“. Затова съм в тракийската организация в Златоград – за да давам по силите си тя да расте и печели авторитет сред хората. Важно е обаче, че дружеството ни е под грижите на тракийската организация „Димитър Маджаров“ от Кърджали, от което ни за миг не сме изоставяни.

Положително е и това, че общината приема дружеството ни да се включва в празничните прояви на града, като в тях ще бъде включен и „Денят на Тракия“, 26 март, за да отдаваме почит на хората, дали живота си за мечтаната от поколения Беломорска Тракия, отнета от България след Първата световна война. Така вече дружеството ни ще бъде част и от културния календар на Златоград, но ще има и чисто свои прояви,  в които да се включват все повече граждани. Както стана с проведената наскоро панахида за участниците златоградчани в Илинденско-Проебраженското въстание. Бяха издирени и съставен списък на стоте участници в него и на техните живи днес наследници.

Поддържаме жива паметта за места и събития, свързани с тракийци, за което правим посещения в страната и извън нея, както и създаваме връзки с изследователи и по-възрастни участници в тракийското движение. В тази връзка бе и уважението, което изразихме към близките на отец Ангел Инджов в с. Славеино, един от деятелите на ВМРО в Златоград от 20-те години на ХХ век.

Така дружество „Дельо войвода“ се утвърждава като стабилно културно-образователно и патриотично звено, чиято цел е да привлича млади членове в редиците си, които да продължат благотворителната му роля и тракийското движение в Златоград въобще. И със своите социални и работни контакти с хората, да имаме своята роля в живеца на града, а и в селата ни.

Защото би било напълно нормално в едно общество водещата идея да бъде образованието и културата, благотворителността и любовта към България.