Шотлански фермер на име Флеминг един ден работел нещо в своето стопанство, когато чул викове за помощ откъм близкото езеро. Той веднага хукнал да види какво става и видял няколко деца да тичат уплашени по брега, а вътре в езерото едно момче се давело. Фермерът веднага скочил и го спасил.

На другия ден пред фермата му спряла каляска и от нея слязъл богаташ на име Рандолф Чърчил. Той искал да благодари на фермера, че е спасил сина му Уинстън. Предложил му пари като награда. Но Флеминг не ги приел и казал, че е сторил това, което всеки друг би сторил на негово място.

В този момент дошло едно момче.

- Това вашият син ли е ? - запитал Чърчил.

- Да, това е моят син – бил отоговорът.

- Тогава ще позволите ли да му помогна да получи същото образование, каквото бих дал на моя син?

Флеминг се съгласил, а богаташът взел сина на фермера под своето крило и го издържал, докато се учил. По-късно този син - Александър Флеминг, станал прочут лекар и откривател на пеницилина.

След много години Уинстън Чърчил, вече министър-председател на Англия, се разболял от пневмония и животът му бил спасен от д-р Флеминг, с помощта на новия антибиотик, изобретен от него.

Никой не знае какви последици може да има едно добро дело. Ако този фермер не би си дал труда да спаси давещото се дете, нямаше да ги има нито Уинстън Чърчил, нито Александър Флеминг. ЗВ