Вуйчото на иконата в РСМ днес Яне Сандански – Спас Харизанов, от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония, през 1880 г. (само две години след Освобождението на България), ще публикува книгата си “Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави”.

В нея той ще подложи на унищожителна критика гърчеещите се българи в Македония, като на всяко второ изречение ще говори за „българския народ в Македония“, „българския национален характер на…чистия българин, който се счита за грък или гагаузин“, „български народ в Македония, който е значителен по численост, но нищожен по образование“ (колко актуално звучи и днес за положението в същите тези земи, за които говори вуйчото на Яне), за опитите на гърците „да зачеркнат българете из списъка на народностите в Македония“. И т. н., и т. н.

Константин Миладинов от град Струга настоява, че „...Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат)“; Идеологът на ВМОРО Христо Матов, също от Струга, говори за „...оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната под име Македония“; Партений Зографски от Галичник твърди, че: „Според нашето знание, нашио язик се разделиват на две главни наречия - на горно-Болгарско и долно-Болгарско; първото се говорат в Болгария, в Тракия и некои части в Македония; а пък другото в Македония въобще, или стара Болгария“;

Възрожденецът от Охрид Кузман Шапкарев обяснява,че „…сега вече и най-малките деца знаят какво е населението в Юго-Западна България т. е. Македония, сир.[eч] Българско…“; Възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов Джинот от Велес твърди, че родният му град се намира в Западна България: „...Та това е перво и до днеска во Велес, Тиквеш, Щип, Скопие и всичка западна Болгария.“