+ Събитието ground‑breaking moment, което може да даде надежда на много жени с диагнозата „Синдром MRKH“, която не позволява износване на плода от жена, и златоградското участие в лечението…
Бойко БОЕВ
Едно бебе промени медицинската история на Великобритания тези дни, а причината аз да прочета тази история е едно неочаквано българско участие. Момченце стана първото дете във Великобритания, родено с помощта на трансплантирана матка от починал донор. Това е огромно постижение, но понеже темата е далеч от моя живот, вероятно нямаше да прочета статията на Би Би Си, ако в нея нямаше българска следа.
Тридесетгодишната Грейс от Кент, родена без функционираща матка поради синдром MRKH, успява да стане майка благодарение на трансплантация на матка и последващо IVF лечение. На 16 години ѝ казват, че никога няма да износи дете, затова единствените възможности за нея и партньора ѝ Стив са били трансплантация или сурогатно майчинство.
През 2024 г. Грейс получава донорска матка и преминава успешно 10‑часова операция в болницата „Чърчил“ в Оксфорд, последвана от ембрионален трансфер в клиниката Lister Fertility в Лондон.
Малко преди Коледа 2025 г. Грейс ражда своя син Хюго в болницата Queen Charlotte’s and Chelsea в западен Лондон – събитие, определено от лекарите като ground‑breaking moment, който може да даде надежда на много други жени със сходна диагноза. Синдромът MRKH засяга една на всеки 5000 жени във Великобритания.
Грейс и Стив са безкрайно благодарни към медицинските екипи, както и към семейството на донора за техния „невероятен дар“. Грейс споделя, че мисли за донора всеки ден и намира утеха в това, че благодарение на този акт на безкористност, е успяла да износи и роди собственото си дете. Един от лекарите, извършили трансплантацията на матката - операцията, която продължава 10 часа и е извършена в болницата „Чърчил“ в Оксфорд през юни 2024 г., е Петър Димитров, роден в Златоград.
За един имигрант като мен историята на Петър Димитров е повече от професионален успех – тя е доказателство, че упоритостта може да превърне всяка привидно затворена врата във възможност. Той пристига в Англия с българска диплома по медицина в период, когато страната ни все още не е член на Европейския съюз и квалификациите ни не се признават автоматично. Вместо да се откаже, Петър Димитров държи един след друг всички приравнителни изпити, за да бъде вписан като лекар във Великобритания.
След това преминава през дълги години на доказване и адаптация, специализира, развива се и стъпка по стъпка изгражда кариера там, където в началото е трябвало да започне почти от нулата. Днес британските медии разказват за епохалния успех на екипа лекари, част от който е и Петър Димитров. Замислям се, че човек принадлежи там, където трудът му е видян и признат. Пътят на много хора – в България и извън нея – е труден и често несправедливо стръмен, но е вдъхновяващо да виждаш как постоянството, дисциплината и достойнството водят до успех. Браво на Петър Димитров и лекарите от Оксфорд и Лондон.