Светлин СТЕФАНОВ
От десетилетия официалната историография се опитва да ни убеди, че българският език е „чужд внос“, донесен от северните блата или азиатските степи. Но фактите, събрани от един от най-големите световни лингвисти – академик Владимир Георгиев (1908–1986), сочат в съвсем друга посока. Чрез стриктни звукови закони и сравнителен анализ, академикът доказва, че българският език е директен наследник на палеобалканския (тракийски) езиков слой.
Преди всичко - кой е Владимир Георгиев?
Преди някой да се осмели да спори, нека си припомни кой стои зад тези разкрития: това е академик на БАН и зам.-председател на Академията, доктор хонорис кауза на Сорбоната (Париж).
Речник на безсмъртието - тракийските думи в българската реч
В своите трудове („Тракийският език“, 1957) акад. Георгиев идентифицира стотици думи, които са оцелели в днешния ни говор. Това не са случайни съвпадения, а етимологични приемствености. Ето основни понятия и глаголи:
AS / ASAM = АЗ / АЗ СЪМ. Докато целият свят казва Ego или Ich, ние пазим тракийската форма за самосъзнание.
BAG / BAGO = БОГ. Местното понятие за божество, останало непокътнато хилядолетия.
BRATER = БРАТ. Фундаментална дума за семейна връзка.
BERA = БЕРА. Тракийски корен за събиране на плодове или реколта.
DERA = ДЕРА / РАЗДИРАМ
LIZA = ЛИЖА
SAKA = СЕКА / КЛОН
VARA = ВРАЧ / ВРАЧКА. Тракийската дума за човек със знание и лечителски способности.
Думи за природата и човека
BELAS = БЯЛ. (Оттук и името на планината Беласица).
BISTROS = БИСТЪР. Описание за чиста планинска вода.
GORDOS = ГРАД / ГРАДЕЖ. Коренът за укрепено селище, запазен само в българския.
SKALAS = СКАЛА
PINA = ПЯНА
MUSA = МЪХ
KALA = КАЛ. Специфична дума за тиня, характерна само за нашия ареал.
BUZA = БУЗА
KESA = КОСА
DIDAS = ДЕДЕ / ДЯДО
VAKAS = ВАКЪЛ
DRENA = ДРЯН. Символът на българското здраве е с хилядолетно тракийско име.
Числата и граматиката
Академик Георгиев доказва, че дори броенето ни носи тракийския код:
KETRI = ЧЕТИРИ
SEM = ЕДИН / САМ
PARA = ПРЕД / ПЪРВИ. (Оттук идва и името на Паруна – предводител).
Географската памет (по Димитър Дечев)
Акад. Георгиев работи в тясно сътрудничество с Димитър Дечев, който в своя фундаментален труд „Die thrakischen Sprachreste“ събира тракийските имена на планини и реки. Ако българите бяха „дошляци“, те нямаше да знаят имената на малките поточета. Но те са ги запазили:
STRYMON – СТРУМА (Тракийски: „течаща вода“)
NESTOS – МЕСТА
PANYSOS – КАМЧИЯ
HEBROS – МАРИЦА (Древнотракийското име).
Защо науката е категорична? Акад. Георгиев подчертава, че езикът ни е претърпял специфични фонетични промени (звукови закони), които се срещат единствено на Балканите. Ако бяхме дошли от Азия или от руските степи през VII век, тези звукови закони нямаше да съществуват в речта ни. Те са „вкаменелости“, които доказват, че нашият език се е развивал тук, на място. Затова, когато някой „дошляк“ ви каже, че сте „славяни“ или „тюрки“, просто му цитирайте акад. Владимир Георгиев. Трудовете на този световен учен са най-силното доказателство, че българският народ не е мигрант, а стопанин. Ние говорим езика на Орфей, на Сарпедон и на Севт. Думите в устите ни са нашият генетичен и културен паспорт за вечност.