+ Както се оказва, българинът наистина е навсякъде - срещаш го из света, без да си му определял среща…

 

Петър ПЕТРОВ

 

Лондон

Отседнал съм в хотел близо до Tower Bridge. На бюрото до телевизора съм оставил “Делюзията Бог” от Ричард Докинс, на български. Влиза камериерката. Чисти. Минава покрай книгата, усмихва се и на излизане ми пожелава хубав ден. На български. Е, заговарям я. Става ѝ приятно. Споделя. От Разлог е. Пожелавам ѝ хубав ден и аз.

 

Париж

Чакам светофара при военното училище. На отсрещната страна се събират няколко човека. Погледът ми се залепва върху красива, елегантно облечена французойка, с кученце. Наслаждавам ѝ се. Светва зелено. Потеглям, фокусиран върху грациозната ѝ походка. Почти сме се изравнили, когато кученцето подушва нещо и спира. Французойката също, изчаква го няколко секунди, но светофарът изтича. В момента на разминаването я чувам да казва на :

- Е хайде, де!

Това ме разсмива, но светофарът вече е жълт и продължавам.

 

Женева

Малко павилионче на брега на езерото продава картички, очила, сувенири… Продавачката дочува българска реч надзърта отвътре и ни заговаря. Живеела отдавна в Швейцария. Чичо ѝ бил стар емигрант, произвеждал часовници. Проявявам интерес. Подава ми картичка, на която пише “Официален доставчик на швейцарската армия”. Разделяме се усмихнати.

 

Страсбург

Седим в заведение и чакаме сервитьорът да ни обърне внимание. Пристига, но или не знае или не иска да говори на английски. Обаче пита “Руски?” и аз вдигам палец, очаквайки да донесе меню на руски. Вместо това пристига едно симпатично момиче, което в момента, в който ни чува да си говорим помежду си, извиква:

- Ама вие българи ли сте? Аз съм Минка от Пловдив.

След това се обръща към колегата си и от интонацията разбирам, че му се накарва, задето не ни е разпознал като българи. Обещаваме да хапнем при нея и на следващия ден, но се оказва, че дъщеричката ѝ има рожден ден и няма да е на работа. Сбогуваме се.

 

Чикаго

Пристигам от Токио, отивам за Торонто. Развъртам се, да си намеря гейта. Наблизо трима летищни работници си говорят нещо. Вниманието ми е в екраните и табелите, но дочувам реч, която ми заприличва на нещо познато. Заслушвам се, единият май е сърбин, а другите… Ха, но те говорят на български!

- Здравейте момчета!

Момчетата едва не припадат. Отскоро били в Америка. Със зелена карта. Още са новаци на летището. Пожелаваме си хубави неща и се разделяме.

 

Куала Лумпур

Близо до офиса отваря ново малко заведение за хранене. Решавам да го тествам. Влизам и първото нещо, което ми прави впечатление, са имената на ястията - необичайно познати. Обръщам се към собственика, който определено не е местен.

- От Турция съм. - казва човекът.

- А! Значи сме съседи, аз съм от България!

И тогава човекът грейва:

- Ама то и аз съм от там, Дядо ми и баща ми се изселиха, аз бях малък и не мога да говоря български вече. Но си спомням Кърджали.

Ставам му редовен клиент. Нашенски гозби изпускат ли се?!

 

Ниагара

Тези, които са били там знаят, че има едно място, точно до ръба на водопада, където се събират всички туристи да снимат и да се снимат. Точно тази особеност прави правенето на снимки невъзможно, защото - постоянно се мотаят някакви субекти от цял свят около тебе. Моят приятел, който ме е довел от Торонто дотук, за да ми покаже чудото на природата опитва безуспешно да разкара тълпата с “Excuse me! Excuse me! Hello! Would you please… Sir! Excuse me!” Всуе. Накрая той, най-възпитаният човек, когото познавам и когото не съм чул никога да изругае, камо ли да изпсува, извиква:

- А дръпнете се малко бе мама му стара!

И тълпата послушно последва нареждането, щото били нашенци.

 

Тропеа

Малко красиво градче на скалист бряг в южна Италия. Част от интернационална делегация съм, на която показват региона. Намираме се в предприятие за обработка и консервиране на лук. Собственикът ме дръпва настрана:

- Нали си от България, половината ми работници са българи.

- Доволен ли си?

Вдига палец:

- Certo che sono felice (разбира се, че съм доволен).

Приближавам към група чистещи лук.

- Здравейте! Откъде сте?

Те се шашкат в първия момент, но веднага грейват. От Пазарджик.

- Доволни ли сте? Имате ли осигуровки?

- Всичко си имаме, половин година тук, половин в България.

Пожелавам им успех.

 

…

Докато разказвам за тези си срещи на един приятел, дошъл си в отпуск от Щатите, където замина също със зелена карта, той едва изчаква да свърша и казва: Чакай да чуеш какво ми се случи пък на мен в Ню Йорк.

Моят приятел цял живот е шофьор. Водач на тежки камиони. Не говори английски. Хич. Добре че шефът му е украинец, та се разбират. Един ден босът го накарал да спре на непозволено място за товарене на мебели. Какво да правиш - шеф. Спрял и както сновял с поглед между часовника и входа на сградата отдясно, за да контролира носачите, някой почукал на вратата му. Извърнал се и - ужас! - двама полицаи му правят знаци да излезе. Нашият могъл само да каже:

- Е, те сега си €б@ майката!

При тези му думи единият от полицаите се ухилил и на чист български му отговорил:

- Спокойно! Ще се разберем. Имаш късмет.

…

Светът е малък, но има място за всички. Хубав ден, където и да сте!