Д-р Светослав СТЕФАНОВ
Въпросът за произхода на българите често е бил обект на политически прочит, целящ да ни откъсне от европейските ни корени. Но когато разгледаме археологическите и писмените паметници от Пиренейския полуостров, виждаме една коренно различна картина: българите са интегрална част от европейската аристокрация и християнската духовност още от VI–VII век.
Историческият контекст: Българи и готи
За да разберем българското присъствие в Испания, трябва да погледнем към епохата на Великите преселения. Българските групи, населяващи Централна Европа и Панония, са тясно свързани с готските племена. Историческите данни сочат, че значителни български контингенти са увлечени от движението на готите на запад. Тези българи не идват като вражески нашественици, а като съюзници и държавнотворен елемент в рамките на Визиготското кралство. Това обяснява защо ги откриваме на най-високите етажи на управлението и църквата.
Аргументите на науката срещу тюркската теза
Водещи изследователи като проф. Рашо Рашев и д-р Георги Владимиров отбелязват, че българите се появяват в Европа с развита държавна структура, коренно различна от номадските тюркски конгломерати.
Антропология: Изследванията на чл.-кор. проф. Йордан Йорданов доказват, че българите са класически европеиди.
Генетика: Тюркската теза, наложена изкуствено през XVIII в., днес се разпада. Генетичните данни показват липса на алтайски компоненти, а минималните проценти, цитирани понякога, са плод на много по-късни процеси (като 500-годишното османско присъствие), а не на първичния етногенезис.
1. Граф Булгарик (Comes Bulgaricus) – Българският аристократ
Един от най-силните примери е граф Булгарик, изследван от британския историк Марк Хендли (Mark A. Handley).
Фактът: В сборника Epistolae Wisigoticae е документирано, че Булгарик управлява стратегическата област Септимания (днешна Южна Франция и Северна Испания) при крал Гундемар (610–612 г.).
Анализ: Испанският медиевист Хосе Орландис подчертава, че името Bulgaricus ясно указва етнически произход. Фактът, че българин заема такава висока длъжност, доказва, че българите са били възприемани като равна на готите аристокрация.
2. Презвитер Булгар: Духовност и грамотност
Най-неоспоримото материално доказателство е погребалната плоча от град Мерида.
Надписът: HIC REQVIESCIT FAMVLVS DEI BVLGAR PREVITER VIXIT ANNOS XL... ERA DCLXX. (632 г. сл. Хр.).
Значение: Надписът е част от световния архив Corpus Inscriptionum Latinarum.
Археологът Луис Кабалеро Сапиола потвърждава, че презвитер Булгар е бил част от местния клир. Това изисква висока латинска грамотност и дълбока християнизация – нещо напълно немислимо за "тюркски номади", каквито фалшивата история се опитва да ни изкара.
3. Рицарите „Българи“ в Книгите за разпределение (XIII в.)
Името „Българин“ остава като благородническа фамилия векове наред. Енрик Гвинот открива в Llibre del Repartiment de València имената на рицари като Guillelmus Bulgar и Bernat Bulgar. Каталонският историк Ферран Соулдевила отбелязва, че тези имена се срещат сред заселниците с рицарски ранг – директни наследници на онези българи, дошли заедно с готите.
4. Етимология и топонимия
Испанският филолог Жоан Короминес доказва, че топоними като Bugarra са свързани с българския етноним. Той категорично отхвърля арабски или тюркски етимологии, свързвайки ги с готско-българския период.
Заключение
Българите в Испания не са били „екзотични пришълци“, а съставна част от готската миграция и европейския елит. Те са били графове, свещеници и рицари. Това е било възможно само за народ с древна европейска култура и християнски морал, което категорично отрича фалшивия тюркски произход и потвърждава нашия коренен европейски характер.