Благой ШОЙГЕНПЛУГ

​В качеството си на историк, изследовател и пазител на родовата памет, посвещавам настоящето изложение на една болезнена, но екзистенциално важна тема – прогресивната ерозия на автентичния български именен корпус. Имената в нашата сакрална традиция никога не са били просто лингвистични етикети - те са функционирали като съдбовен печат, енергиен щит и теургичен инструмент. В своята научна работа не просто регистрирам лексеми, а и съпреживявам затихващия пулс на една хилядолетна традиция.

​Смисълът на това изчезване е дълбок и трагичен. Ние престанахме да вярваме в онтологичната сила на Словото. Когато анализирам причините, поради които антропоними като Шепердана, Видул или Стана потъват в забвение, аз констатирам краха на магическото мислене и малодушното бягство от корена. Урбанизацията и културната мимикрия ни принудиха да заменим имената, които носят благоуханието на пръстта и суровостта на гората, с безлични глобални форми.

​В миналото името е представлявало първата линия на отбрана срещу невидимите метафизични сили. В тези антропоними откривам „ритуално скриване“ на личността.

Вземете за пример Найден и Найда: тук е вложена магията на „подхвърленото“ дете. Определям това като свещена измама на съдбата – прекъсване на родовата нишка със смъртта, за да бъде детето намерено за нов живот.

При Курти и Вълко наблюдаваме тотемно побратимяване. Тук прозира призоваването на духа на единака; носителят става част от вълчата глутница на предците, недосегаем за страха. Запрян и Стана олицетворяват магията на статиката - когато смъртта е отнемала деца в дома, родителите са извиквали: „Спри!“. Тези имена буквално „заковават“ виталността за земята. Желязко пък е метална обковка на духа – тълкуваме го като пожелание за несъкрушимо здраве и характер, по-твърд от всяко изпитание.

​Бих искал да навляза по-дълбоко в магията на природната сила. Тук поставям имената, които сливат микрокосмоса на човека с вечните цикли на вселената и ландшафта.

​Шепердана. Това име представлява титла на господарката на планината, символ на висша стопанска мощ и женска власт над стихиите. Носи духа на пасторалния бит и суровата чест.

​Видул. Името на „Третото око“, което определям като завет за прозорливост. Видул е онзи, който притежава вътрешно Видело – светлина, сияние или Нур – и води останалите през мрака на невежеството.

​Гроздан и Грозда. За мен това е самото въплъщение на земното плодородие. Име, натежало от семантичен смисъл и сладост, пожелание за разклонен и плодовит род.

​Райко и Звездан. Соларна и астрална магия. Тълкувам тези имена като опит да се улови частица от небесния огън, който да пропъжда всеки мрак от човешката душа…

​Притежавали сме имена, които не просто назовават, а императивно заповядват характер. Храбър е директна инжекция на мъжество – усещам в тези срички удара на меча по щита. Белослав носи магията на светлата репутация и стремежа към чистота на делата.

Мирена въплъщава силата на тихата дипломация – мощта да омиротворяваш цели родове.

​Вълчан носи силата на водача на глутницата; Трендафил съхранява аромата на възрожденската устойчивост; Сребра олицетворява лунната светлина на духа; Еленко пази връзката с божествената природа; Доля назовава щастливата орис; Богдан е директно признание за божествена благодат; Горан е въплъщение на вечната връзка с непристъпната планина – (духовно средище, обител), място на уединение и сила; Велика носи достойнството на надмогналия бурите; Първан поема отговорността на водача; Свила превръща нежността в несломима мощ.

​Списъкът на онези, които трябва да се върнат в паметта ни, е дълъг: Белослав, Гроздан, Драгота, Евлоги, Желчо, Звездан, Искрен, Калин, Лозан, Мирена, Невена, Огнян, Райко, Стоян, Тихомир, Угрин, Филип, Храбър, Царко, Чардафон, Шибил, Щерян, Ювиги, Яна, Ярум, Велислав, Здравена, Милотин, Перун и Свила.

​Вярвам, че ако не започнем да артикулираме тези имена, те ще се превърнат в „мъртви думи“.

Изчезването на Шепердана е заличаване на женския архетип на пазителката. Замяната на Видул с чужди форми е отказ от родната мъдрост.

Призовавам българите да почувстват как кожата настръхва и да изберат име, което носи корен, а не просто преходна мода. Възраждайте българското, защото то е истински модерното. Бъдете мостът, по който прадедите ни ще се завърнат в бъдещето.

​„Името е ключ. Ако забравиш името си, ще останеш заключен завинаги пред вратата на собствената си история.“