Даниела ГОРЧЕВА

 

Мнозина бяха потресени от поредното престъпление на „всякога проклета“ по думите на Раковски Русия - отвлечените украински деца. Но малцина знаят, че това не е прецедент и че много български деца са отвлечени от Егейска Македония след края на Втората световна война, когато гръцките комунисти под диктовката на Кремъл, извършват чудовищни престъпления и то особено жестоки, потресаващо жестоки, до степен да му се повдигнат червата на човек.

 

Става дума за чудовищни и мъчителни за жертвите убийства и изтезания, изнасилвания и най-страшното - отвличане на децата на селяните, предимно българи по произход. Има и гръцки деца, разбира се. Целта е привидно пропагандна - уж спасяват децата от фашистите в Гърция. Всички деца са наречени бежанци, а всъщност са отвлечени и отведени зад Желязната завеса. Но по-голямата част са български деца. Така от една страна правят поредното етническо прочистване на българите. От друга - опитват се да принудят родителите им да сътрудничат на комунистическите терористи под заплахата, че иначе никога няма да видят децата си.

Повечето така и не ги виждат. Други имат късмет да ги видят след десетилетия. Но те са малцина. Най-страшното е, че много от по-малките дечица, жертви на това чудовищно престъпление са с тотално промити мозъци и подменена идентичност, научени да мразят българите, да се гърчеят и да обичат Русия.

Години наред водих кореспонденция с едно момиче, снаха в такова семейство в...Полша.

Много от децата са дадени в Полша и Чехия. Та нейният свекър е бил малко момче, раснал първо в съветски сиропиталища, заблуждаван, че е грък и забележете: надъхан с антибългарска омраза.

Десетилетия по-късно го открива неговият по-голям брат, с когото заедно са били отвлечени от гръцките комунистически партизани и през комунистическа България (със сътрудничеството на нашите комуняги - национални предатели) и откарани в СССР.

След това двете деца са разделени. Големият брат, тогава около 10-11 годишен, попада в Чехия. След промените успява с безброй трудности и луд късмет да открие малкото си братче. И хем радост голяма, хем потрес тотален - малкото братче ненавижда българите, защото са му напълнили главата с лъжи. Не иска и да чуе, че и двамата са българи.

Години минават и връзката между двамата братя изтънява, големият е отчаян. Вече е възрастен и болен, когато по втора щастлива случайност попада на семейни снимки и документи, запазени по чудо след смъртта на родителите им. Има и писма.

Праща всичко на брат си и синът на брат му ги показва на баща си. Интелигентно момче, той самият се е поразровил в историята покрай разгорещените спорове между двамата братя и се убеждава, че не баща му, а чичо му е прав. Едва когато прочита писмата, малкият брат започва (забележете: само започва!) да се съмнява в съветската версия, с която са му натъпкали главата. Бавно и трудно малкият брат стига до истината в края на живота си. Вече е стар и болен, а брат му не е жив…

 

Писмо от Костур - „Аз съм от Егейска Македония…“

 

Българин от Костур съм.

Всичко, което сте написали, е истина. Дете от майка взимаха.

Много тежко е било. Дори не знаете тук какво сме преживели...много хора станаха гръкомани, за да не ги бият. А сега има и други , които вярват на Скопската пропаганда.

Обаче още има българи. Вие ни забравихте, казвате, че сме гърци. Чух, че туристическите ви гидове така ви говорят.

Не казват Костур, Кастория било. Не казват Воден, а Едеса....не Лерин, а Флорина.

Българи са , а сами трият всичко българско, що е останало тука.

...Роднините в България казват, че имат гръцка кръв, защото имали роднини в Гърция, ГЪРЦИ сме, казват.

Забравихте ни братя, много боли.

Нищо не искаме, пари не искаме, нищо не искаме.

Само не ни забравяйте.

В Скопие не забравят и правят пропаганда.

Поздрав от един БЪЛГАРИН от Костур.

 

Димитрис Вангелис "