Веселин АНГЕЛОВ
Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество. Според експертни оценки се счита, че помаците на Балканите са около 500 000. От официалното преброяване на населението в България през 2001 г. преобладаващата част от живеещите в нея 131 531 българоезични мюсюлмани определят етническата си група като българска.
Помаци живеят в България, Гърция, Турция, Северна Македония, Албания и Косово. Езикът, на който говорят помаците, се е съхранил особено добре във високите дялове на планините. В него има множество архаични форми в граматичната структура, а речниковият фонд е еднакъв с този от книжните паметници на старобългарската култура.
Срещат се с най-различни имена – помаци в България, помаки в Гърция, помаклар в Турция, торбеши в Северна Македония, горани в Албания и Косово и др. Майчиният им език е българският, а религията – ислямът. Всеобщо е мнението, че думата „помаци“ идва от „помаки“, които са били принудени доброволно да приемат исляма. Традиционно до средата на XIX век българоговорещите мюсюлмани смятат себе си за част от ислямския миллет, а с разрастването на национализма в Османската империя започват да се приемат за турци. В днешно време, според местоживеенето си, те имат българско, турско, гръцко, македонско, албанско и „помашко“ самосъзнание. Обявяването на онази част от българите мохамедани, останали след войните от 1913, 1919 и 1944 г. в Гърция за самостоятелен "етнос" и съчиняването на нов "помашки език", различен от българския литературен език, има за цел да го асимилира.
През българското Възраждане се появяват редица фалшиви документи, претендиращи за автентичност, чиято единствена цел е да насадят омраза към Османската империя. На българската общественост те се представят като оригинални автентични документи. Според тях през 1600, 1620, 1662, 1666 или 1670 г. османските власти са принудили християнското население в Родопите да приеме исляма. Три исторически разказа се посочват като основания за това – „Хроника на поп Методи Драгинов“, „Хроника от село Голямо Белово“ и „Хроника от село Баткум“. Според сериозни учени и трите са фалшификати.
През втората половина на XVII в. много западноевропейци пътуват в Османската империя. Някои от тях описват видяното, добавяйки понякога и сведения от втора ръка. Маршрутът на редица такива пътешественици минава през Родопите. Нито един от тях – Давид Рожнай (1665), Джовани Бенали (1682 – 1683), Джон Барбъри (1664 – 1666), Джон Ковъл (1675 – 1676), Едуард Браун (1669), Йохан фон Киндсперг (1672 – 1674), Конрад Хилтебранд (1657 – 1658), Луиджи Марсили (1680), Пал Шандор (1687), Паул Тафернер (1665 – 1666), Ханс Хьонце (1673 – 1674), Християн фон Валедорф (1660 – 1663) – не споменава там да е влизала предвождана от Мехмед паша редовна войска, за каквато разказват домашните извори. Записките им не дават и преки известия за насилие, палежи или кланета в областта.
Сведения за насилия от страна на османската централна власт отсъстват и у турския пътешественик Евлия Челеби, който през 1670 г. пресича Западните Родопи и описва Неврокоп, Смолян, Доспат и Асеновград. Неговият пътепис не споменава за ислямизиране на населението.
Великият везир Мидхат паша пише, че между българите има повече от един милион мохамедани, които не са дошли от Азия, за да се установят в България. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно. А между тях има и част, които не говорят друг език освен български. Според него това са помаците.
Нидерландският историк на Османската империя Махиел Кийл публикува три книги и над 200 статии върху османското архитектурно наследство, демографията и социално-икономическата история на Балканите през османския период. Въз основа на турските данъчни регистри османистът Махиел Кийл стига до извода, че промяната на религията на местното българско население е станала постепенно и най-вероятно е имала социално-икономически подбуди (мюсюлманите в Османската империя се ползвали с редица привилегии пред християните).
По негово мнение „това е достатъчно, за да бъде изваден „поп Методи Драгинов“ и неговият разказ на ужасите от кръга на достоверните исторически извори“. Кийл призовава българите да не вярват на такъв род патриотични фалшификации.
Друго доказателство за българския корен на това население са народните песни. Видният български етнограф Христо Вакарелски пише: „Чистотата на българския език, народните песни, приказки, пословици, гатанки и прочее у българите мохамедани прави впечатление на всички, които имат допир с тях. Дори запазеността на славянския тип у тях е много по-силна, отколкото у братовчедите им българи християни, които най-вече през XIX век са силно подвижни и общуващи.“
Има и изследователи в България, които се изказват срещу фалшификациите.
За ненасилственото приемане на ислямската вяра се изказват историците Вера Мутафчиева, Страшимир Димитров, Антонина Желязкова, Илия Тодоров и др.
След отварянето на османските архиви за български изследователи след 90-те години на ХХ в. оригиналните документи от този архив хвърлят нова светлина върху процеса на ислямизация в Западните Родопи и долината на река Места. Д-р Евгений Радушев изследва обстойно периода от XV – XVIII век в своята книга „Помаците“, където публикува голям брой османски подробни и съкратени регистри на населението. Той стига до извода, че ислямът си пробива път в региона вследствие на редица причини и характеризира конверсията основно като подтикната от социалния фактор. Д-р Радушев също така разглежда сведенията и твърденията за насилствено разпространение на исляма и заключава, че те не отговарят на документалната изворова база.
В подкрепа на тази версия е огромният брой исторически източници от този архив, сред които и турските данъчни регистри. Те потвърждават, че приемането на исляма става с цел излизане от неравностойно положение. Тъй като Османската империя е изградена на основата на милетската система, неприелите исляма биват дискриминирани, а приемането му води до получаване на пълни права. Това стимулира поданиците ѝ да приемат исляма.