+ Свидетелството на монах Фулко и позорът на неговите отрицатели и предатели на българщината като Йончев, Дринков и сие…

​В съвременните дискусии за българския произход често се сблъскваме с един особен феномен: опитите на самозвани „буквояди“ и защитници на чужди теории да зачеркнат преките свидетелства на историята. От една страна е логиката на колегата Dan Alec, който се опира на автентични извори, а от друга – празните приказки за „дошляците“ като Дринков и Йончев, които неуморно се опитват да изкарат българите чуждо тяло на Балканите.

​Ударът на монах Фулко

срещу „дошляшкото“ невежество

​Основното оръжие в този спор е свидетелството на монах Фулко (1101 г.), участник в Първия кръстоносен поход, който пише: „Deinde intraverunt terram Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum...“ Фразата „ut habent monumenta priorum“ („както сочат паметниците на предците“) е най-тежкият удар срещу тезата на дошляци като Йончев. Тя доказва, че за средновековния летописец е съществувала ясна и неоспорима приемственост.

​Граматическият разгром за Йончев: Тук „буквоядите“ изпадат в истинска паника.

В оригиналния текст Фулко използва местоимението „quos“ (които), което е в мъжки род, множествено число. В латинската граматика то се отнася директно за Vulgariorum (Българите), а не за terra (земята), която е в женски род. Фулко казва категорично: Българите са тези, които биват наричани Траки. Всеки опит на Йончев да извърти текста, показва единствено неговото филологическо безсилие. Това не е мнение, а позоваване на документи: Фулко се опира на „monumenta“ – писмени паметници и официални архиви. Той казва: „Аз знам, че тези хора са траки, защото така е записано в документите на предците“. Това не е поетично вдъхновение, а историческа констатация, която дошляците не могат да оборят.

​Дошляци като Дринков пък обичат да жонглират с примери, твърдейки, че маджарите или печенегите също били наричани с антични имена. Но това е плитка манипулация.

Защо нито един паметник на предците не нарича маджарите „траки“?

Защо това име е запазено устойчиво и системно единствено за българите?

Защото маджарите са гости и пришълци, а българите са стопаните, чийто корен е вплетен в тази земя от античността. Да сравняваш епизодичен географски архаизъм с етническото отъждествяване при Фулко, е проява на висша историческа демагогия.

​Оглушителното мълчание на Фулко по въпроса за какъвто и да е „чужд произход“ на българите, е най-доброто доказателство. Той описва градовете ни, бита ни и ни назовава с името на древните траки, защото за него това е един и същ народ. Всички приказки на дошляците за „тюркски номади“ са изкуствени конструкции, целящи да ни отрежат от корените ни.

Истината е документирана: ние не сме дошли отникъде – ние винаги сме били тук по правото на кръвта и паметта на предците.