Светлин СТЕФАНОВ

​От векове ни втълпяват лъжата, че сме гости на собствената си земя. Че сме някаква случайна вълна от конници, забила копие в чужда територия през 681-ва година. Но времето на историческите фалшификации свърши. Днес науката и паметта говорят в един глас: Българинът не е преминаващ. Българинът е коренът…

​Кодът на кръвта: Генетичният печат на вечността

​Когато фактите говорят и най-големите манипулатори замлъкват. Съвременната генетика е категорична – в нашите вени тече кръвта на хората, обитавали тези земи преди 7000 години. Ние сме биологичните наследници на най-древната европейска цивилизация. Тезата за „тюркските племена“ е не просто грешка, тя е геополитическа обида. С под 1.5% алтайски маркери, българинът е доказаният автохтонен господар на Балканите.

Ние не сме донесли юрти - ние сме заварили и продължили традицията на градове, храмове и царства, които са били тук преди Рим и Атина. Кръвта ни не лъже – тя ни свързва директно с първото злато на Варна и с мощта на античните царе. Ние сме се върнали у дома, за да поискаме това, което винаги е било наше.

​Духовният скиптър: Словото като държавен суверенитет

​Един Стопанин не просто владее земята, той я изпълва със съдържание. Докато останалата част от Европа тъне в мрак или се подчинява на чужди езикови догми, България издигна най-високата крепост – Държавата на Духа. Когато спасихме Глаголицата и сътворихме Кирилицата в Преславските и Охридските школи, ние не просто създадохме азбука. Ние изковахме цивилизационен код.

​Ние не сме „приели“ култура – ние сме я диктували. Българският език стана духовният и административен латински на Източна Европа. Ние не сме „потребители“ – ние сме архитекти на светове. Повече от 250 милиона души днес пишат на буквите, родени от българския гений.

​Това не е дело на чергарска орда. Това е дело на народ с хилядолетно самочувствие, който знае, че властта над духа е по-силна от властта над меча.

​Вечният Стопанин срещу преходните империи

​Империи идваха и си отиваха - Византия изчезна, Османската империя се разпадна, други се опитваха да ни претопят. Но Стопанинът остана, защото неговият корен е вкопан дълбоко в камъните на Плиска, в скалите на Мадара и в манастирите на Рила.

​Българинът притежава тази земя двойно: веднъж чрез генетиката, която го прави неин законен биологичен наследник, и втори път - чрез духа, който превърна тази земя в люлка на световната грамотност.

Затова той не е гост на тази теретория. А вечният Стопанин на Балканското сърце.

В неговите вени тече паметта на първите, а в ума му – словото, което покори вечността!