Изтрит, забравен, унищожен!

Но не и победен…

 

***

Ще стана раничко в зори,

ще се прекръстя и помоля,

и моят дух ще се смири:

– да бъде Божията воля!

 

На къра ще изляза, там

ще найда Божията нива

и житните зърна ще ям,

и от росата ще отпивам.

 

И може би ще ме съзре

Христос, край него като мина.

И всичко Той ще разбере!

И ще ме викне, като Рут

глава на неговия скут

да сложа и да си почина.

 

Така е нареден света,

че всяко зло е за добро:

загубиш ли си съвестта –

намираш злато и сребро.

 

***

От планината слиза бяла вечер,

накичена със морав минзухар,

и с песен я посрещат отдалече

клепало и цафара на овчар.

 

На песните под такта лек и прост

тя тихо, като пеперуда слиза.

И сякаш с нея сам Иисус Христос

във черквицата за вечерня слиза.

 

И виждам Му лицето как светлей

от малкото кандилце озарено…

О, ако беше мойта кръв елей,

в кандилцето как бих я влял смирено!