На практика, какво е променено за няколко минути, облечени с аргументи на някаква среща с работодатели и синдикати - от години опора на точно тази власт?

Данъкът дивидент не се увеличава - явно там е стягало най-много. Но увеличението на ставката на осигуровките само се отлага за следващите две години - и то с още един процентен пункт над двата. А пък максималният осигурителен доход е съвсем малко намален - така че пак ще има увеличение на абсолютната стойност на платените осигуровки догодина.

 

 

Заедно с тези мними поправки, засилва се парата в свирката за разделяне на протеста. От последните няколко дни има няколко нови опорки, които често срещам:

 

(1) Трябва нова голяма партия

Чудесно е да има още една проевропейска консервативна партия, която да задоволи претенциите на мислещите само през “десни термини” - и които не припознават десните мерки на ДБ - така че заедно с ПП-ДБ да направят 121 мандата.

Но бързо такава партия може да бъде създадена само като инженерингов продукт. Такива вече има няколко на терен, които дори не могат да минат 1% на избори.

На практика, ПП-ДБ покрива цялото център дясно до ляво пространство - остават незаети идеологически само тезите на крайната левица (ДП-НН) и десница (“Възраждане”).

 

(2) Трябва нов лидер

Образът на красивия принц на кон, който да поведе народа е влязъл трайно в нашето съзнание още с детските приказки. Но такъв лидер реално не се появява, а доказва в тежки битки със статуквото: “с пипе и дупе”.

Пипе - за да знае как да се държи в публичното пространство, да умее да говори и убеждава, да бъде политически предприемач. И дупе - да носи на сблъсък с мафията: на прякори; на срещи тет-а-тет с корпуленти; да стане герой на свинската преса; да понася лични неудобства; да бъде подложен на ровене в личния живот; на повиквателни от прокуратурата и дори да е готов за престои в ареста.

За такива случаи, народът е казал: “давам двама небити за един бит”.

 

(3) Да махнем Борисов и Пеевски

Това е на практика желанието на Протеста. Но е крайно недостатъчно.

Предстои дълъг път на осъзнаване как мафията се е вградила в държавата и че тя може да дърпа конците дори и извън изпълнителната власт - както показа Сглобката. Това се случва чрез нейните пипала - скрити уши и очи, разположени по министерства, ведомства, комисии, регулатори, правоприлагащите органи и т.н.

Нужна е смяна на Подхода - “оперативна намеса” за изрязване на мафията не чрез смяна на законите, както досега, а смяна на хората. Това може да се случи със специален закон за почтеността на държавния служител, който да излови чрез различни способи хората на мафията и да ги отстрани. Затова са нужни само 121 гласа, а не конституционно мнозинство.

Само очистена от мафията власт може да се бори с нея.

 

(4) Мир вместо война

Засега протестът е преобладаващо неутрален по геополитически теми. Това създава доста сериозна пропускливост за внедряване на руски опорки за мир, които представят винаги ЕС като едновременно слаб и искащ да воюва с Русия.

Примерно, идеята в Германия да се увеличи военната подготовка на младежите се посреща на нож като желание за война, което жестоко се експлоатира пропагандно от прокремълски сили като Алтернатива за Германия, както у нас превъоръжаването на армията от Радев и “Възраждане”. И така се помпа рейтинга на хората на Путин в Европа, които сега получават още едно рамо и от Тръмп.

Затова трябва да се внимава за тази голяма опасност да не би някой “миротворец” да яхне протеста.

 

(5) Големият протест ще изгони Пеевски

Не, няма. Пеевски няма буквално живот извън властта, а Борисов е неговият пророк, пардон, пищов - с който я пази.

Затова трябва да се приемат много насериозно техните предупреждения през различни говорители, че оставка ще има само при вот на недоверие. Това означава, че е много вероятно промяната да поеме пътя на 1997 г - с батални сцени, уви. Защото младите тепърва предстои да узнаят старата комунистическа максима, която се изповядва и от техните наследници: "Тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем”. И така вече 80 години...