Светлин СТЕФАНОВ

Това, което се случи на 1 декември, не беше просто протест. Това беше диагноза.

Диагноза за една власт, която толкова дълго живя в собственото си самодоволство, че пропусна моментът, в който народът спря да се страхува. ГЕРБ години наред се крепеше на митологията за своята непоклатимост – „стабилност“, „опит“, „безалтернативност“.

Но улицата на 1 декември разкъса този наратив като мокър вестник. 50 000 души в София плюс хиляди в страната – това вече не е гняв. Това е присъда.

1. Денят, в който легитимността се изпари

Нито един пиар трик, нито едно студио, нито една монтирана опорка не може да превърне хората от протеста в „маргинали“. Този път нямаше кой да бъде обвинен - нямаше „олигарси“, „дълбока държава“, „русофили“, „соросоиди“. Имаше граждани. И то най-опасният вид граждани – осъзнатите. ГЕРБ загуби онова, което никой премиер не може да си купи: легитимността.

2. Бюджет 2026 – арогантността, излязла на показ

Власт, която десетилетие игнорира реалните нужди на хората, рано или късно стига до собствената си карикатура. „Бюджет 2026“ е точно това – документ, писан сякаш от хора, които никога не са плащали сметка за ток, не са ходили в супермаркета, не са срещали реалния живот. Той се превърна в символ на откъснатостта, на арогантната самовлюбеност, която кара властта да смята, че може да натисне още малко, че „ще мине“. Не мина!

3. Институционалната фасада се пропуква

ГЕРБ винаги побеждаваше, защото контролираше периметъра – институции, партньори, лоялни чиновници, удобни „експерти“. Но когато президентът, синдикатите, малките коалиционни партньори и половината държава застанат срещу теб, вече не си „стабилен“. Ти си самотен…

4. Умората като политически фактор

Хората не излизат на протест само заради политика. Те излизат, когато усещат, че са стигнали до границата. ГЕРБ от години държи България в режим на политическа умора – скандал след скандал, чекмеджета, записи, лъжи, безнаказаност. Усещането, че „нищо няма да се промени“, държеше системата жива.

На 1 декември това усещане умря. Ерата на ГЕРБ приключва така, както приключват всички епохи на изчерпана власт – внезапно. Масовият протест беше само първият камък, паднал от стената. Сега стената сама ще се разпука. ГЕРБ може да опитва да играе старите си игри – да отлага, да омаловажава, да натиска. Но когато народът вече не те признава, не си власт. Ти си просто партия, която още не знае, че е започнала да се срива!