Евгений КЪНЕВ

+ Големият въпрос всъщност е дали обществото ще успее да задържи енергията на протеста достатъчно дълго, за да принуди управляващите да направят промени.

Възможните два сценария:

Първият е оптимистичен – протестите продължават, обществото показва, че няма да се примири, и управляващите са принудени да направят промени в бюджета. Вторият е песимистичен – протестите затихват, обществото се уморява, и управляващите приемат бюджета в този вид, в който е предложен.

И в двата случая обаче последствията ще бъдат сериозни. Ако бюджетът бъде приет в този вид, последствията ще бъдат икономически – свръх дефицит, санкции от Европейската комисия, фалити на предприятия, увеличаване на безработицата. Ако бюджетът бъде променен, последствията ще бъдат политически – управляващите ще бъдат принудени да признаят, че са сгрешили, и това ще отслаби тяхната позиция. Така че каквото и да се случи, последствията ще бъдат сериозни. И това е всъщност големият проблем – че управляващите си играят с бюджета, а бюджетът не е игра. Бюджетът е основата на икономиката, основата на държавата.

Какво може да се направи

Допускам, че независимо от правилата, според които тригодишната прогноза трябва да бъде съгласувана преди първо четене, положението е толкова сериозно, че нищо чудно – както ни направиха голям компромис за втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост – да се върне отново на първо четене. Знаем, че има много такива ситуации в нашия парламент с подобни трикове. Но също е вероятно в рамката на тази прогноза да бъдат намалени директно тези пера, които най-много притесняват младите — осигуровките.

Нещо на парче и набързо,

за да спрат протестите…

Това е голям проблем на нашата публичност – липсата на почтеност. Защото на практика, когато нямаш почтеност, ти никога не знаеш дали думите на тези, които управляват, значат нещо. Или просто пробват степента на съпротива, както започнахме разговора – а в момента, когато тази съпротива по някаква причина бъде приспана, както се случва много пъти, може да бъдат прокарвани всякакви безумия през бюджета.

Ясно е, че има огромна тежест на разходите за инвестиции за бизнес кръговете около властта и големи разходи за хората, които трябва да бранят тези инвестиции – службите и правосъдните органи. Всъщност това е фокусът на целия бюджет.

Парадоксът и обърнатата логика на бюджета

За първи път през целия преход: първо се прави разходната част на бюджета – колко пари са нужни именно за тези инвестиции за бизнес кръгове и за охрана на тези "инвестиции" от народни протести – и след това се търсят приходи откъде да се вземат, за да се закърпи положението.

Когато не стигнат приходите от нормална икономическа дейност, започва да се мисли по посока на увеличаване на външния дълг и на някои данъци. И в момента точно такъв тип бюджет имаме. Фиксирана част, която не може да се пипа, и от там нататък започваме да преговаряме откъде да вземем пари, за да финансираме фиксирани разходи.

А пътят трябва да е точно обратният – първо трябва да се види икономиката какво може да даде, и след това, което може да даде, да се разпредели. Това е логиката на един нормален бюджет.

И по тази причина се качва рязко дългът, защото не стигат парите, а трябва да се финансират тези разходи. Припомням: за 2025 година дългът, който трябваше да се вземе за финансиране на дефицита, беше 6 млрд., плюс 3 млрд. връщане на стари дългове – общо 9 млрд.

Но не се взеха 9 млрд. лв., а се взеха 18 милиарда. Тези 9 млрд. лв. допълнително всъщност не бяха нужни, но на практика се взеха още 9 млрд., които потънаха в пясъка.

От тази гледна точка се връщам на това, че когато няма почтеност, можем да очакваме всичко. Властта ще направи всичко, за да остане на власт. На практика ни казват: "Ще управляваме както можем и колкото можем"...