Светлин СТЕФАНОВ
И защо „македонистите“ продължават да се държат като верни роби на своите създатели?
В Северна Македония има една огромна, нелечима политическа фобия: страх от сърбина! Исторически, медийно, психологически – каквото каже Белград, това става „свето писмо“. А когато става въпрос за военните престъпления на сърбите – мълчание. Гробно, фанатично, упорито мълчание.
1. Пълното табу: Косово, Босна, Хърватия – не съществуват
В Северна Македония НИКОГА няма да чуеш следното: За Рачак? – тишина. За Сребреница? – сменят темата. За Вуковар? – правят се, че не знаят къде е. За Сараево и „human safari“? – тотална блокада. И това не е случайно. Това е идеологическа архитектура, наследена от Белград.
2. Защо?
Защото огромна част от македонистите още живеят в сърбославянската фантазия, те буквално вярват, че: Сърбия е „поголемиот брат“, Сърбия „ни сака“, „Србите ни помогнаа“, „Се што е против Србија, е бугарска пропаганда“.
Точно тези хора, които 75 години се опитват да бягат от българското си име, безропотно лижат ботуша на Белград, без грам достойнство. Със Сърбия не спорят, не критикуват, не питат. Напротив — клепат напети и очакват похвала.
3. Защо македонските партии мълчат?
Защото ги е страх от Господаря - СДСМ, ВМРО-ДПМНЕ, Левица — всички без изключение имат един общ комплекс: страх от реакция на Белград. Поколения политици са израснали под сръбски контрол: през Югославия, през сръбските служби, през просръбските медии, през просръбския бизнес.
За сърбите — НИКОГА нищо лошо. За българите — по 20 обвинения на ден. Това е „идеологията“ на македонизма.
4. Просръбската медийна окупация в Македония
Северна Македония е единствената държава в Европа, в която чужда пропагандна машина доминира над местните медии – Pink, Happy TV, RTS, B92, Kurir.rs, Alo.rs, сръбски TikTok канали, сръбски FB страници, сръбски портали, маскирани като македонски. Тези канали създадоха „образа“ на Вучич като: силен мачо, който ја брани Македонија… И македонистите го гълтат без да мигнат.
5. Истината, която ги боли…
Македонизмът е сръбски проект. И затова македонистите не смеят да погледнат Белград в очите. Защо не говорят за сръбските военни престъпления? Защото ако признаят истината за:
Сребреница, Сараево, Вуковар, Косово, тогава трябва да признаят и кой им е създал идеологията, кой ги е „преструкнал“ на нов народ, кой им е пренаписал езика, кой им е забранил българското име и кой е пречупил държавата им. Един и същ – Белград.
Македонистът ще плюе България, ще се къса от „антибугаризам“, но пред сърбина — тишина. Пълзене. Послушание. Верноподаничество. Точно това е трагедията.
6. А Вучич? Най-обичаният политик в Македония…
И най-голямото табу - македонецът, който има „храброст“ да вика: „Бугарите се фашисти!“, изведнъж става агне, щом стане дума за: сръбските паравоенни банди, сръбската радикална партия, ролята на Вучич в 90-те, „хуманното сафари“ по време на обсадата на Сараево. Там македонистът падa на колене. Защото се страхува да не обиди своите създатели.
Заключението, колкото и да боли:
Македонизмът е последната останала форма на сръбско политическо робство на Балканите.
Затова: за България — омраза, за Гърция — комплекси, за Албания — страх, за Сърбия — покорство, мълчание, слугуване. И докато това не бъде признато, Северна Македония ще продължи: да мълчи за сръбските престъпления, да обича Белград повече от собствената си история, да кълве ръката на София и да целува ръката на Вучич…