+ Историческа последователност по изворите от IV до XIII век

 

Светлин СТЕФАНОВ

 

​1. Император Аркадий (395–408 г.) — Българите обсаждат Солун…

​Източник: Annali della Città di Messina, т. I, Gaio Domenico Gallo (1744).

​В аналите на сицилианския град Месина се пази предание, че по времето на император Аркадий, „българите се разбунтували срещу Константинопол“ и дори обсадили Солун.

Уплашен, Аркадий поискал помощ от провинциите на империята и град Месина изпратил флот от 13 кораба под командването на генерал Метродор, който пристигнал в Солун и разбил българите. Аркадий по-късно изпратил благодарствено писмо до Месина, в което нарича българите „imperii rebellibus“ — бунтовници срещу империята. Това говори, че българите са уседнали вече в Македония и също така показва, че още в края на IV век те вече са етнически и политически фактор на Балканите, описани са също и като народи на Долна Мизия (popoli della Misia inferiore).

 

​2. Касиодор (ок. 485–580 г.) — Готи срещу българи в Македония…

​Касиодор, главният министър на Теодорих Велики, е документирал изключително ценна информация за народите на Балканите в своите трудове. Неговата изгубена „История на готите“ (запазена чрез Йорданес), описва кампаниите на готите в балканските земи около 480–500 г. Тези походи, които са преминали през Македония и района на Солун, са включвали тежки сражения. Йорданес цитира Касиодор, споменавайки сблъсъка на готите с многобройни племена, включително българите (Bulgari), веднага след преминаването на Дунав.

Това свидетелство потвърждава, че българите са били самостоятелна военна сила, различна от хуните и славяните и активно ангажирана във военни действия в района на Македония и Тракия почти век преди „официалното“ основаване на държавата през VII век.

 

​3. Кубер (ок. 680–700 г.) — Българската държава в Македония и Солунско…

​След разпадането на Аварския хаганат, Кубер от рода Дуло и брат на Аспарух, повежда своя народ от Панония и се установява в Керамисийското поле — около Битоля, Прилеп и Охрид.

Там създава самостоятелна България, призната от византийците като „България на Кубер“. Според Чудесата на св. Димитър Солунски, Кубер изпратил пратеника си Мавър в Солун, за да подготви въстание и превземане на града отвътре. Макар опитът да се проваля, много българи се заселват около Солун — доказателство за трайното българско присъствие в региона.

 

​4. Омуртаг (814–831 г.) — „Чичовците ми в Солун не повярваха на носоотрязания“…

​В един от Мадарските надписи Омуртаг споменава: „...чичовците ми в Солун не повярваха на носоотрязания император...“ Този надпис е безценен, защото показва, че Солун и околностите му са били в сферата на българското влияние още преди и по време на Омуртаг, а „чичовците в Солун“ са близки родственици на българския владетел — с други думи, българска аристокрация, установена в града.

 

​5. Цар Симеон I (893–927 г.) — Митницата на Солун…

​По времето на цар Симеон, след търговския спор с Византия, митницата за българските търговци се намирала именно в Солун. Когато византийците променили митническите условия и обложили търговците с по-високи такси, Симеон реагирал с война (894–896 г.).

След дипломатически преговори Симеон връща Солун (вероятно като жест на добра воля или по договор), но това ясно свидетелства за българско владение или контрол над града за известен период и потвърждава, че Солун е бил естествен български търговски център и част от икономическата зона на България.

 

​6. Цар Самуил (997–1014 г.) — Солун в центъра на войната…

​По времето на цар Самуил българите владеят почти цяла Македония. Солун е под постоянна българска обсада и натиск — тук Самуил пленява известния византийски военачалник Григорий Таронит, а синът му Ашот е изпратен като заложник в България. Самуил не успява да превземе града окончателно, но контролира околностите му и поддържа българско присъствие до самата византийска стена.

 

​7. Цар Иван Асен II (1218–1241 г.) — „...или отидат в Солун“…

​В прочутата грамота до дубровнишките търговци Иван Асен II изброява земите в пределите на своето царство: „...до Бдин ли, до Белград, Търново, Преслав, Карвунската област, до Одрин, Димотика, Прилеп, Скопие, Девол и Солун — навсякъде да търгуват свободно...“

Фактът, че Солун е включен в царската грамота, показва, че градът е бил част от българската държавна и икономическа система, макар и временно, като област под български контрол или влияние.

 

​8. Цар Константин Тих Асен (1257–1277 г.) — Битката при Скопие и монетният център в Солун…

​По времето на Константин Тих, произхождащ от Скопие, България продължава да претендира за земите на юг до Солун. Неговите монети, сечени в този регион, са открити в Солун и Македония, което свидетелства за икономическо и политическо присъствие на България в този град и след XIII век.

 

​Заключение

​От IV век (Аркадий и Метродор), до XIII век (Константин Тих) Солун е бил обсаждан, управляван, облагодетелстван и вписван в пределите на българската държава.