Светлин СТЕФАНОВ

 

В края на XIX и началото на XX век Османската империя поддържа изключително точна административна отчетност чрез ежегодно издавани сборници, наречени Салнаме (годишници). Всеки вилает (провинция) имал свое издание, съдържащо подробни сведения за населението, училищата, администрацията, духовните общности и инфраструктурата.

Едно от най-ценните такива свидетелства за етническия и културен облик на Македония е Салнамето на Солунския вилает за 1320 година по хиджра (1902–1903 г. по Григорианския календар). Документът, издаден в печатницата на Солунското училище по занаяти (Matbaa-i Sanayi-i Mektebi, Selânik), представлява 17-то поредно издание и съдържа сведения за всички административни подразделения на Солунския вилает — Сяр, Драма, Неврокоп, Кавала, Лагадина, Енидже Вардар и други.

 

Присъствието на българите в годишника

Официалният текст на Салнамето е на османотурски език и използва арабска писменост, но въпреки това ясните етнически и конфесионални обозначения позволяват категорично разграничаване на различните общности. Сред тях българите (Bulgar, Cemâ’at-ı Bulgar) са посочени като самостоятелна християнска общност, сред които православни и католици, наред с гърците (Rûm), арменците, евреите и другите.

 

1. Българите в раздела „Население“ (Нифус)

В статистическите таблици на населението, започващи около страница 545, е включено изрично изброяване на религиозно-етническите групи. Във всеки санджак се посочват отделно мюсюлмани, рум (гърци), българи, евреи и латини (католици). Пример за това е Сярският санджак, където редът на общностите е представен по следния начин:

Ислям (İslâm) – мюсюлмани;

Българ (Bulgar) – българска общност, като са изброени православни патриаршисти, егзархисти и латини;

Рум (Rûm) – гръцка (патриаршистка) общност;

Яхуди (Yahudi) – евреи;

Латин (Lâtin) – католици;

Къбти (Kıbtî) – цигани;

Саире (Sa’ire) – други.

Това категорично потвърждава, че българите са признати от османската администрация като отделна и значима група, а не просто като подгрупа на други християнски населения.

 

2. Българите в раздела „Образование“ (Маариф)

Особено ценна е информацията в частта, посветена на училищата в различните кази.

Там българите са представени като активна и организирана общност, която поддържа собствени учебни заведения.

 

Сярска каза (Serez) – четири български училища (стр. 557):

. Едно трикласно училище за момчета (Bulgar Rüşti Mektebi);

. Две начални училища за момчета (Bulgar İbtidâî Mektebi);

. Едно начално училище за момичета (Bulgar İnas İbtidâî Mektebi).

В текста е посочено:

„...Cemâ’at-ı Bulgar'dan bir Bulgar Rüşti Mektebiyle iki Bulgar İbtidâî Mektebi ve bir Bulgar İnas İbtidâî Mektebi mevcuddur.“

(Превод: „От страна на българската общност има едно българско трикласно училище, две начални и едно начално училище за момичета.“)

 

. Енидже Вардарска каза (Yenice Vardar) – едно българско трикласно училище (Bulgar Rüşti Mektebi, стр. 682).

. Лагадинска каза (Langaza) – едно българско начално училище (Bulgar İbtidâî Mektebi, стр. 694).

Тези данни ясно показват, че в началото на XX век българското образование е добре развито и институционализирано дори в самия Солунски вилает, централна част от географска Македония.

 

Заключение

Салнамето на Солунския вилает от 1902–1903 г. е официален османски документ, който недвусмислено потвърждава съществуването на отделна българска общност в Македония.

Българите не само са отчетени като отделна етническо-конфесионална категория, но и поддържат собствена образователна мрежа с училища за момчета и момичета.

Тези сведения са от особено значение в контекста на днешните исторически спорове, тъй като показват, че дори в османската администрация – далеч преди създаването на югославска и македонистка пропаганда, българската идентичност в Македония е била ясно осъзната и институционално призната.

 

Източник:

Selânik Vilâyeti Sâlnâmesi, sene 1320 (17-то издание), Matbaa-i Sanayi-i Mektebi, Selânik, 1903.

(Цитати по оригиналния османотурски текст и превод от османски)