+ Историческата реалност и реакциите към нея днес…
Светлин СТЕФАНОВ
Когато някой посочи очевидното – а именно, че днешните гърци и турци произхождат от едно и също византийско население, 99% започват да се обиждат. Истината е, че след падането на Византия османците не са изтребили местното население, а са го абсорбирали: едни са приели исляма и постепенно са се тюркизирали, докато други са запазили православието и са се елинизирали.
В двата случая говорим за едни и същи ромеи — потомци на онова византийско общество, в което гръцкият език е бил език на културата, но не и доказателство за някаква „чиста гръцка кръв“. Ромеите са били смесица от елинизирани трако-илири, анатолийци, сирийци и българи в северните провинции на империята. Съвременните „гърци“ по същество са наследниците на този византийски етнос, оформен от хиляда години споделена държавност, религия и култура — а не преки потомци на древните елини.
Същото важи и за турците: огромна част от тях са ислямизирани ромеи и балкански народи, които са приели езика и вярата на завоевателя, но не и нова генетична идентичност. Истината е неудобна, защото разрушава митовете и националните легенди, създадени след XVIII век.
А когато покажеш на един северномакедонец неоспоримите факти – че до 1944 г. той е бил българин, подкрепено от хиляди страници исторически документи – реакцията е още по-истерична. Причината е ясна: тези хора са превърнати от комунистите в немислещи същества, лишени от историческа памет и критично мислене. 99.9% от тях започват да крещят „татари“ — ехо от старата сърбо-комунистическа пропаганда, която десетилетия наред им е набивала в главите, че „всичко българско е враг“. Това са остатъци от червена идеология, предавана от баби и майки, превърната сега в почти наследена истерия.
Но истината е проста:
Няма нищо „македонско“ в тях в този изкуствен смисъл. И колкото повече се сблъскват с фактите, толкова по-яростно реагират — защото усещат как тяхната изфабрикувана идентичност се срива под тежестта на собствените им исторически документи. Историята не боли когато е твоя — боли, когато принадлежи на някой друг…