+ Или за месечните заплати на бюджетните бизнесмени, които всъщност съвсем се оказват „две заплати на месец“…

Радослав БИМБАЛОВ

Тази сутрин по телевизора чух бившия ни министър-председател и дългогодишен началник на Сметната палата, г-н Главчев, да обяснява как в определени части на държавната администрация е практика да се получават бонуси на всеки три месеца, понякога в размер, умножаващ месечното възнаграждение ПО ДВЕ. Тоест годишният бонус може да е в размер на ДВАНАЙСЕТ ЗАПЛАТИ.

В същото време за частния малък и среден бизнес, този дето все му викат „гръбнакът на икономиката“, става все по-непосилно да дава какъвто и да е годишен бонус. Плащаме данъци, за да може некадърната администрация да си раздава тлъсти бонуси, на всеки три месеца…

В трите десетилетия на „прехода“ държавата ни е умишлено държана в бавен прогрес, на опашката на европейските държави, в задния двор на модерните икономики. Първо, защото тази държавна буржоазия краде яко – не само за себе си, но и за олигарсите, които стоят в сенките ѝ. Второ, защото се следва познатия модел – мнозинството трябва да се държи равно в сивия си бит, за да бъде в подчинение.

Бавният прогрес на държавата, обаче, не попречи на внушителна част от българите да осъществяват свой, личен, ежедневен прогрес, различно малък, различно бавен и различно труден, но все пак прогрес – живеем малко по-добре, пътуваме малко повече, притежаваме малко повече, вълнуват ни разни „дреболии“ като това къде и какво учат децата ни...

Това не са хора, които живеят на жълтите павета, не слушайте пропагандата. Според статистиката в България домакинствата, които би трябвало да се оприличат като „средна класа“, тоест имат официален доход между 75 и 200 процента от средния за страната, СА 51 ПРОЦЕНТА от населението… Да, не си измислям.

Няма никакво значение, че повечето от хората в тази крехка, новосъздадена средна класа, са далече от европейските стандарти за същата класа. Нямат никакво значение и различията вътре в самата ни „особена“ средна класа. Те хич не са малко, някои звучат непреодолими, защото са не само идеологически, но и ценностни. Само че има едно общо нещо. Ние всичките вървим напред, с различна скорост, но в една посока – към някаква успяваща България, в която да живеят децата ни.

Върхушката, съставена от бандити и оядени държавни буржоа усеща, че вече не сме малко и затова ще направят единственото, което им остава – да се опитат да установят по-категоричен авторитарен режим, еднолично силово управление, без значение дали „твърдата ръка“ ще е тази на „познатия стабилен“ Борисов, на „новото начало“ Пеевски или на „новия спасител“ Радев. И трите формули са идея за нов, по-видим тоталитарен ред, който да удържи личния прогрес на всеки един от нас, да спре възхода на средната ни класа и всъщност да спре възможния прогрес на държавата ни като цяло. За да запазят грозното си, цинично управление им е важно България да бъде държава от "третия свят", макар и привидно в Европа...

Тяхната цел е да запазят СОЦИНИЗМА.

Е, няма да им се получи. Не слушайте лъжеприказчици, не вярвайте на натъкмени социологически проучвания, мислете! Няма да им се получи, защото вече, а и въпреки тях, СМЕ ПОВЕЧЕ и, колкото и да не им се иска, имаме нещо общо. Искаме България да върви в нашата ежедневна посока - напред, а не назад или встрани.