+ Йордан Йовков е роден на днешния ден, 9 ноември, преди 145 години…

Захари КАРАБАШЛИЕВ

Разбира се, ние го помним с богатството на прозата му. И то какво богатство! Но ако някой успее да се докосне до това, през което е минавал всекидневно обикновения човек Йовков... ще му се доплаче. Аз отвреме-навреме се сещам да чета писмата му или други документи, оставени от него. И е страшно! Всъщност необикновеността на твореца Йовков може да се изучава и съпоставяйки красотата в разказите му с постоянните му несгоди в личния живот.

То не са интриги, унижения от чиновници, администрация и какво ли още не...

Герой от войните, писател, добряк, но...каква трудност да изкара насъщния, да е баща, съпруг, мъж с достойнство! Ето няколко примера.

В писмо до Николай Лилиев от 1920, когато живее и работи като чиновник в Румъния и се опасява, че ще бъде уволнен: "Оставям настрана каквото и да е писателство засега. Работя и ще работя като всеки чиновник. Искам да бъда оставен поне докато се измине зимата, защото инак обречен съм и аз и семейството ми просто на гибел."

Или това до Дора Габе от септември 1923, когато за пореден път е на ръба да остане без работа, заради личната неприязън към него от един министър.

"Нима не ми достигаха досегашните мъки? Ето, иде зима, жена ми и детето ми са в Добрич, искам да намеря къща и да се приберем... И ето иде туй, което не съм чакал, което не съм заслужил с нищо. Защо е тая игра, това произволничене с мене? Докога ще продължава всичко туй? Не знам, но и без това здравето ми е много сериозно разклатено и аз започвам да се боя твърде много за бъдещето... А истината е, че съм обиден от една страшна несправедливост и страдам много, че утре, може би болен и без всякакви средства, ще бъда хвърлен на улицата. И всичко това без да има, вярвайте ми, без да има защо, без да може да се оправдае с друго освен с туй, което ви изложих: да се настани друг…"

Или това от 1925: "Г-н Министре,

...след като бях прослужил три години като секретар в поверената Ви легация, бях понижен в длъжност драгоман. Причините за това понижение не ми съобщиха...

За себе си аз съм убеден, че за моето понижаване се прибягна, само за да се стори място на едного от чиновниците, които по това време трябваше да бъдат изпратени на служба в легациите...

Не можейки повече да понасям лошото си материално положение...аз Ви моля да ходатайствате да бъда освободен от длъжността, която заемам, като уволнението ми се сметне от 1 октомври тази година…"

Ето такива неща са тровели дните на един от най-вечните ни писатели.

Но пък продължавал е - въпреки трудния си живот - да работи. Какъв късмет, че го е имало…