Вида Боева-ПОПОВА

Ще ви разкажа следното, което е свързано с моето следване в Белград. В сръбската столица Белград следвах в университета две години. В студентската стая живеех със състудентки сръбкини. Те явно ми казваха, че ние дори и като македонци сме южни сърби. Аз не им отговарях на тези обиди, а се подсмивах.

Случи се на главната им улица "Теразия" да ми се счупи токчето на обувката. Добре че бех с брат ми Георги. Той три години преди мен следваше в Белград във факултета по спорт /в Скопие още не беше открит/ и ме заведе наблизо в една пресечна улица при един обущар. Обущарят беше много любезен и веднага се зае да ми закове токчето. Ние с брат ми говорехме си наши домашни работи на охридски. Обущарят ни прекъсна, запитвайки от къде сме.

- От Охрид, Македония, казахме в един глас двамата с брат ми.

- Ех, тоя прекрасен сръбски град...! - с носталгия въздъхна той. Ние не отговорихме, а идваше ни да му счупим главата…

Бехме с брат ми Георги на един коктейл при сръбски офицери в пенсия; празнуваха некаква годишнина. Там срещнахме и Цветан Грозданов и той следваше "История на изкуството" в Белград. Приближаваха се до нас празнуващите сръбски офицери и гръмогласно наричаха ни южни сърби. Доближихме се до Цветан Грозданов и шепнешком казахме му: "Та ние сме сръбски слуги....!

- Мани, мани, - отговори Цветан и продължи. - Аз съм се свързал с момиче, дъщеря на един от тия генерали. Наричат ме сърбин от провинцията Македония и не желаят дъщерята да бъде с мен. Искат за нея некакъв син на сръбски генерал.

- Защо продължаваш да ходиш с нея, след като те унижават?

Цветан Грозданов не отговори. Той бе много амбициозен. Целта му бе да навлезе във високите сръбски кръгове. Знаех от родителите ми, че сме били под сръбско, но сега аз го усетих на кожата си в Белград.

И още. Когато започнах да следвам в Римския университет, имах щастието да слушам лекции при световно известни професори. Един от тех спомена в лекцията си за великия френски поет Шлумберже, който величае в стиховете си византийския император Василий Втори българоубиец, като продължи да разказва за цар Самуил като български цар.

Веднага на другия ден аз отидох в централната градска библиотека в Рим и потърсих поемата на Шлумберже. В гимназията учих 12 години френски език и това ми помогна да прочета и стиховете на Шлумберже. Хвалебствията му за императора Василий Втори Българоубиец са придружени с критики и бих казала и омраза към цар Самуил, който Шлумберже нарича цар на българите…

В мен циментираха се думите на родителите ми, че сме българи, както и на римските ми световно известни професори, че сме българи.

----

След две години аз се запознах с легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов и като българка тръгнах по начертания път на ВМРО - свободна и независима Македония, с признати права на българите в нея.