Веселин АНГЕЛОВ
За разлика от българската през последните две-три десетилетия югославската историография, и най-вече тази от Социалистическа република Македония, публикува значителен брой монографии, студии, брошури и статии, посветени на македонския въпрос и по-конкретно на културната автономия в Пиринска Македония през 1946-1948 г.
Определено място в тези публикации заемат усилията да се докаже съществуването на "македонско малцинство" в този край. Като главен аргумент се привеждат резултатите от преброяването на населението, проведено от 25 до 31 декември 1946 г., без да се дават обяснения как и при какви обстоятелства живеещото тук българско население става "македонско".
Всички автори от СРМ твърдят, че резултатите от преброяването, според което около 70 процента от населението в Пиринска Македония се сочи като "македонско", са следствие от "доброволната изява на населението". Най-често за доказване "доброволността" на преброяването те използват няколко агитационни материали на Областния комитет на ОФ и Областната дирекция в Горна Джумая (дн. Благоевград), призоваващи населението да се запише като "македонско". В настоящата статия предлагаме неизвестни досега за широката общественост документи, които се надяваме да допринесат за разкриване на истината.
Известно е, че по редица обективни и субективни причини Десетият пленум на ЦК на БРП(к) от 9-10 август 1946 г. признава населението в Пиринска Македония като част от "македонската нация", което може да се присъедини към СРМ в рамките на бъдещата южнославянска федерация. Пленумът предвижда в този край да се въведе "културна автономия" и задължава партията, и най-вече комунистите от този край, да работят за "националното осъзнаване" на населението.
На 21 декември 1946 г. в Горна Джумая се провежда заседание на бюрото на Областния комитет на БРП(к), на което се съобщава за даденото съгласие от ЦК на БРП(к) населението да се запише "македонско". "По отношение на предстоящото преброяване - посочва първият секретар на Областния комитет - ЦК е съгласен населението в нашия край да се запише по националност "македонци". Това ще бъде една кампания на нашата партия, ние ще срещнем съпротива..."
Областният комитет решава като "македонско" да се запише и... българомохамеданското население, а за провеждането на акцията да се възстанови предизборният партиен апарат, членовете на който "да ходят с преброителите, да разясняват и помагат в техническата работа". Бюрото на Областния комитет приема решение и по друг проблем: "Повдигна се въпросът какво да се пише в графата говорим език" и се прие да се допуска да се пише "български" предимно в градовете, а по селата - главно "македонски".
На следващия ден - 22 декември 1946 п, в Горна Джумая са повикани активистите на околийските комитети на партията. За характера на проведения с тях инструктаж по повод преброяването свидетелства един от участниците: "В Областния комитет ни бе казано, че ако не изкараме 70% "македонци", да си вземем калите и да бягаме." През следващите дни такива инструкции се провеждат и по околии. До партийните организации се пишат писма с нареждане населението да се записва "македонско".
В акцията за записване на населението като "македонско" се намесва и Областният комитет на ОФ. На 24 декември 1946 г. комитетът провежда заседание, на което се разглежда въпросът "кои да се запишат македонци и кои - не". Приема се обръщение, приканващо населението да се запише като "македонско", което според комитета "било най-правилно". Същият ден областният управител изпраща до околийските управители и кметовете Окръжно № 3628, в което преднамерено се твърди, че населението на Горноджумайска област има "предимно македонски произход". Нарежда се изрично да се обърне внимание на преброителите, че те "нямат право в никакъв случай да пречат на населението при изясняване националната си принадлежност като македонска".
С телеграма до кметовете на 27 декември 1946 г. разложкият околийски управител съобщава: "По нареждане на Главна дирекция на статистиката съобщете на всички преброители и контрольори и разгласете най-широко между населението, че в графа "народност" да се попълва "македонец" (македонка) с изключени на онези, които са дошли от България и временно живеят тук." Същия ден телеграма с подобно съдържание изпраща и неврокопския управител. В нея се конкретизира, че изключение могат да се допускат за евреите, циганите и българите, дошли от пределите на България" и се допълва: "Българомохамеданите да се пишат по народност "македонци", без разлика дали, са отсам или оттатък Места."
Отново на 27 декември 1946 г. разложкият управител изпраща до кметовете втора телеграма, допълваща първата, с която нарежда: "Съобщете на всички преброители и контрольори и разгласете най-широко между населението чрез високоговорителите, общинските глашатай и пр., че в графа "народност" ла се попълва "македонец" (македонка), а там, където ще се появи недоразумение в някои от семействата, малолетните да се пишат, както се е писал главата на семейството, а възрастните могат да се пишат както желаят."
Посочените телеграми, изпратени до всички околии в областта, са категорични свидетелства за грубата намеса на редица държавни органи в извършеното демографско преброяване. Наличността на административно нареждане на селението да се запише като "македонско" се потвърждава и на заседание на актива на Комитетите на демократичната младеж от Разложка околия от 29 декември 1946 г., на което се съобщава: "Има административно нареждане до общините да се запише населението македонско."
Редица други документи свидетелстват как на практика се извършва и самото преброяване. Много са признанията за насилствения му характер. Най-напред това се прави в ЦК на БРП(к) по време на проведеното през втората половина на април 1948 г. съвещание по македонския въпрос, т. е, преди да е настъпил разривът в отношенията между Югославската комунистическа партия и БРП(к). Подробна информация, за резултатите от съвещанието дава секретарят на Околийския комитет на БРП (к) в Горна Джумая Стойне Лисийски пред пленум на комитета, проведен на 23 април същата година, където посочва: "Констатира се също (на съвещанието на ЦК бел. авт.), че при определяне националната принадлежност, специално при преброяването, много наши другари са просто накарвала хората да се пишат македонци, без да се опитват да ги убедят."
Цялостни признания за насилствения характер на тази акция се правят през лятото на 1948 г., когато в организациите на БРП(к) от Пиринска Македония се провежда обстоен разговор за грешките, които партията допуска по македонския въпрос непосредствено след Втората световна война. Ще приведем само малка част от тях.
През август 1948 г. пред пленум на Околийския комитет на БРП (к) в Петрич, членовете на бюрото признават: "Под давление на Областния комитет ние упражнихме натиск над преброителите и из-ползувайки географското понятие при разясняването, записахме 98 % от населението македонци. Истинското положение в нашата околия е, че населението не прави разлика между македонци и българи." Член на Бюрото на ОК признава: "Обикаляйки партийните организации, аз казах на партийните членове: "Директива на партията е да се запишем македонци и разсъждения по този въпрос не може да има." Друг член на бюрото посочва: "Още при преброяването хората почти насила ги записахме македонци."
Приведеният в настоящата статия доказателствен материал показва, че преброяването в Пиринска Македония от края на 1946 г. не е резултат на доброволното самоопределение на неговото население, а следствие на предварителни решения и упражнени насилия. Ясно е, че тиражираните данни за народностния му са недействителни. Тази истина трябва да се разкрива, за да се дава отпор на претенциите към този български край.
Десетилетия наред резултатите от посоченото преброяване в България бяха засекретени. Обратно - в Р Македония те непрекъснато се тиражират, но само в абсолютна цифра или проценти, за да се обоснове политиката на постоянни претенции срещу България и в “защита на македонското малцинство” в нея. Но данните от преброяването, ако се посочват добросъвестно, не са много окуражителни както за тогавашните, така и за днешните македонистки поборници. От всичко 252 575 жители на областта към 31.ХІІ.1946 г. 160 641 (63,6%) души са посочени като “македонци”, а само 54 425 (21,5%) като “българи” и 28 924(11,5%) като “помаци”.
Има две много добре забележими, но отбягвани от скопската пропаганда и историопис подробности. Първата е, че 131 954 “македонци” според резултатите от преброяването са посочили, че са “македонци с майчин език български”! Само 28 611 са посочили, че са “македонци с майчин език македонски”. Втората е, че вместо очакваните около 600 000 “македонци” сред т. нар. македонска емиграция само 8 903 души са се записали като “македонци”. Двата факта сами по себе си са катастрофален удар върху денационализаторите, които едно са желали и очаквали, а имат пред себе си цифри, говорещи за съвсем друго - за твърде малко “македонци”. Оказва се, че погледнати от тази си страна, резултатите от демографското преброяване се явяват най-вече поредно доказателство за българския произход и принадлежност както на населението в Пиринска Македония (в преобладаващото си мнозинство с майчин език български) и на многохилядната емиграция от Вардарско и Егейска Македония (записали се в преобладаващото си мнозинство като българи въпреки призивите на партийната и македонистката пропаганда да сторят обратното).
Не е трудно да се отговори и на въпроса кои всъщност са “чистите” 28 611 “македонци с майчин език македонски” или 8 903 “македонци” сред емиграцията? Това безспорно са активистите и членовете на комунистическата партия, които само в Пиринска Македония към декември 1946 г. са 18 900. И ако към тях се прибавят членовете на техните семейства, то резултатите са съвсем ясни и обясними. А както е известно, позволилите си да не се съобразят с партийната инструкция да се запишат за “македонци” членове на БРП(к), незабавно са изключени от партията.
По време на акцията партийните преброители изпълняват сляпо нареждането за достигане на планираните от областния комитет 70% “македонци” и следят най-вече за това. Никой не обръща внимание на факта, че преобладаващото мнозинство от “македонците” записват, т. е. доуточняват, че са “македонци с майчин език български”. А този факт сам по себе си обезсмисля, по-точно опровергава истинността на данните от предишната графа, където са вписани всичките “македонци” в Пиринска Македония. Защото и най-непросветеният би отговорил недвусмислено, че майчиният език е единственият най-сигурен белег за народностен произход и принадлежност. А доколко и записалите се като “македонци с майчин език македонски” 28 611 души, в преобладаващото си мнозинство комунисти, са истински, “чисти” македонци, е също така повече от ясно и е видно от множеството им признания през лятото на 1948 г., когато сами сочат защо и как по силата на партийната дисциплина и нареждане са се “самообявили” за такива.
И пак по силата на тази комунистическа дисциплина от началото на 1947 г. те се впускат да изпълняват новите партийни директиви, целящи тоталното македонизиране на областта, или както комунистите тогава го наричат, “внедряване, култивиране” на т. нар. “македонско национално съзнание”.
Десет години по-късно нещата почти се повтарят. През 1956 г. от общо население 281 015, за българи са записани 60966, помаци - 32705 и македонци 178 862. През 1963 г. на пленум на ЦК на БКП са отчетени грешките, допуснати по отношение на политиката към македонските българи в НРБ и се набелязват мерки за отстраняването им. Тодор Живков нарежда: „Населението от Пиринския край е част от българската нация. Никаква македонска националност там няма и не може да има”,
При преброяването в 1965 г. манипулациите с етническото самоопределение на македонските българи са сведени до минимум. Този път само 9632 се записват като македонци - 1437 в Благоевградски окръг и 8195 в останалите окръзи на България. На преброяването през 1975 г. въобще не е дадена възможност за изразяване на македонската или друга малцинствена принадлежност – то минава под знака на идеята за изградена единна българска социалистическа нация.
Преброяването, планувано за 1985 г., е отложено поради проблемите свързани с „Възродителния процес” на турците и ромите – поредните жертви на националистическата политика на комунистическия режим. След 10 ноември 1989 г. македонското “малцинство” възкръсна чрез организация ОМО “Илинден”.
В преброяване на населението в България (1992 г.) 10 803 души са се самоопределили като македонци. От тях 3 109 души са заявили, че майчиният им език е македонски (за останалите български). Броят на лицата, посочили, че принадлежат към македонската етническа група намалява, повече от 2 пъти - от 10 803 души през 1992 г., през 2001 г. в Благоевградска област 3117, а в страната 5071. На последното преброяване през 2021 г. всички останали общности са вписани в графа "други", включително македонците, чийто брой е 1143. Мнозинството в Пиринския дял на Македония държи на българската си идентичност и не желае да се отказва от българския език, култура и държава.