+ Неизвестен протест срещу македонистката политика на БКП в Пиринския край от 1946/48 години…

Веселен АНГЕЛОВ

В края на май 1948 г. скопските емисари са изгонени от Пиринска Македония. Претърпява пълен крах т. нар. културно-националната автономия, която е имала за цел да внедри "македонско" национално съзнание сред населението. А за това, какво всъщност е ставало в този край следствие на антинационалната предателска политика най-добре говорят запазените документи. Тях апологетите на "македонската нация" от Скопие умишлено избягват.

На вниманието на читателите предлагаме един неизвестен за тези събития документ, който не се нуждае от допълнителен коментар.

"До господин министъра на народната просвета. София.

Изненадан е българският народ от Горноджумайска област от съобщенията за въвеждане на македонския език и му се натрапва наново стъкмен, който е по-скоро сръбски, но не и македонски. Защо се позволява да се въвежда в училищата и ни се мъчат децата на този бабински език? Защо се заробява народът ни духовно? Малко ли бе под турско и гръцко, та сега и под сръбско! С въвеждането на този език се туря кръст на българския език в този край.

С небивал темп се разпространява тук македонски език от най-различни хора и по различен начин, от официални и неофициални хора. Учениците се заплашват с изключване, а учителите с уволнение, ако не възприемат този език. а българските учители се задължават в македонски курсове за възприемане на езика, след което да започнат да го преподават на децата този език, да станат предатели към род и родина.

Целта е ясна - нанасяне смъртен удар на българщината. Странен шовинизъм се шири от новодошлите неуки македонски учители против българите. Забранява се отпразнуването на видните български дейци.

С отвращение слушаме да се говори, че българите са окупатори и мъчители на "македонския народ". Не помнят дедите ни да е имало отделна македонска държава и отделен език. Историята ни е все една и съща. Ние бяхме бити, гонени от турците и гърците, защото сме българи. Ние сме поставени при много по-тежко положение, отколкото малцинствата - турци, евреи, цигани и власи. Те си имат училища, в които си учат своя език, а на нас, на нашите деца се забранява. Насила ни заставят да се отричаме от нацията си и да възприемаме друга. Какво падение!

Господин министре, ние желаем този въпрос да се проучи. Ако сте решили да ни предадете на друга държава, то поне ни отворете малцинствени училища, в които да можем да изпращаме децата и си изучават български език, както го правят другите народности.

Вие знаете ли, че в новата македонска държава съществуват всички видове училища, само не и български, и не се позволява да се четат никакви български вестници и книги. Какво показва всичко това? Демокрация ли? Така се прави и тук, и то още сега, когато сме под българско управление. По всичко личи, че тази област е продадена, но историята ще съди виновниците за това, както ще съди и ония що продадоха Западна Тракия."

Накрая писмото завършва с настоятелното искане да бъдат проверени изнесените факти. Писмото е изпратено от името на родители от Петрич и околията. То достига и до Политбюро на ЦК на БРП(к). Въпреки това централното и местните комунистически ръководства в Пиринска Македония отминават народния глас и по този начин подпомагат идейните си събратя от Югославия в един по същество антибългарски, асимилационен акт.