+ Иван МИХАЙЛОВ, публикация във в. "Македонска Трибуна“ от 16 януари 1975 г…

Врезал се е в паметта ми момента, в който през 1914 г., приклекнал зад един ъгъл на сръбската гимназия в Скопие, четех известието за трагичната смърт на Яворов. Тайно бе попаднал един брой на софийския вестник "Дневник" в ръцете ми.

Потиснат влезнах в класа и урокът мина за мене като на сън. Големата скръб требва или да се изживее лично, или да бъде предадена само чрез перото на голем майстор.

За Яворов бех слушал още в щипската наша /българска/ прогимназия, а в солунската ни гимназия бех чел вече нещо за комитските му походи, както и некои негови стихотворения. Дълбока почит съществуваше в нашето младо поколение към поета и бореца, чиято смърт развълнува всички по-будни българи.

Всред редицата на видните деятели в македонското освободително движение името на Яворов ще стои на лично место, както онова на Ботев ще стои всред имената на Раковски, Левски, Каравелов, хаджи Димитър, Караджата.

От книжнината на българската нация и от нейната история нема никога да изчезнат тия две имена, нито от сърцата на българската младеж. Националистът Яворов бе против всека неправда; и затова дойде в македонското движение, и се нарече и син на Македония /в познатото негово писмо до Тодор Александров/.

Заветът му - да бъдат пренесени в Македония костите му - остана и досега неосъществен.

Но сигурно ще дойде този ден - когато Македония ще бъде целостно и истински свободна.

С тези кратки думи припомням шестдесетгодишнината от загубата на Яворов. И подсещам всички наши братя и сестри да прочетат - ако досега не са ги чели неговите "Хайдушки копнения" и стихотворението "Заточеници". Този прочит нека бъде израз на техната гордост, че българщината притежава и един Яворов.