+ Ден след 110-годишнината от обявяването на война от Николай II срещу България, си мисля, че поне в едно не можем да обвиним братушките - в непоследователност. Отношението им към България винаги е следвало една и съща линия. Насладете ѝ се…

 

1879 г.

Евгений Утин - "Писма от България"

"…Напротив, по време на нашите неудачи ние се отнасяхме с българите особено недружелюбно; обидни, болни ни бяха нашите поражения и ние прехвърляхме злобата си върху българите, обвинявайки ги с все по-голяма настойчивост във всевъзможни пороци и престъпления. Никога друг път, както в това злополучно време, в което без съмнение виновни бяхме само и единствено ние, не ми се е случвало толкова често да чувам при всеки удобен и неудобен случай:

- Ама че народ! Не си заслужава да си проливаш кръвта за него! Неблагодарен, тъп и т. н., и т. н."

 

1890 г.

Сергей Татищев - "От миналото на руската дипломация"

"…Всичко, направено от Русия за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна България", а даже - подялба на сегашното княжество между съседите му - румънците, сърбите и гърците, с изключение на широка ивица покрай Черно море, която Русия може да се стреми да остави за себе си. Всъщност, ние сме в правото си да постъпим с България, която ни измени и премина на страната на нашите противници, както постъпихме с Полша - да я разчленим, да я изтрием от лицето на земята, за назидание на всички останали племена, населяващи Изтока, като доказателство за това, че позорен и бедствен край чака всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу великата Русия…"

 

05. 10. 1915 г.

Из манифеста, с който Николай II обявява война на България:

"Коварно подготвяната от самото начало на войната и все пак изглеждащата като невъзможна измяна на България спрямо славянското дело се извърши: българските войски нападнаха кръвоизтичащата в борбата с най-силния враг вярната Наша съюзничка Сърбия......

Едноверната Нам България, наскоро и освободена от турското робство с братската любов и кръвта на руския народ, открито застана на страната на враговете на Христовата вяра, славянството, Русия.

С горчивина посреща руският народ предателството на тъй близката му до последните дни България и с тежко сърце изважда меч срещу нея, предоставяйки съдбата на изменниците на славянството на справедливото възмездие Божие."

 

05. 09. 1944 г.

Из нотата, с която СССР обявява война на България

"…Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз...

По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветския съюз се намира в състояние на война с България.”

 

2016 г.

Мария Захарова, говорител на руското външно министерство:

"…Историята наистина знае примери на своеобразни „вмешателства“ на Русия във вътрешните работи на България, когато руският войник е бил на територията на тази страна с оръжие в ръка, за да се противопостави на фашизма и да освободи братята от злото.

Преди това – за да освободи славяните от петвековното иго на същата тази Турция. Ние прекрасно помним историята. Който не помни, може да си освежи паметта.

Разбира се, за нас остава само да недоумяваме какъв е смисълът за пореден път да се търси прословутата „ръка на Москва“ в държава, чиито поколения са много задължени на своите братя за суверенитета, за своето суверенно съществуване?”

 

2024 г.

Александър Дугин, идеолог на съвременния paшuзъм:

„Разбирам защо не ни обичат поляците - това е разбираемо; защо румънците се отнасят двойствено към нас – румънците имат основания да ни обичат, имат и такива, да не ни обичат. По ред причини. Но българите нямат никакви основания да не ни харесват. И въпреки това българските елити предават Русия за последните сто години три пъти в критически ситуации.“