Евгений КЪНЕВ

Честит празник на независимостта! Винаги свързвам този празник с онази снимка на миниатюрния правителствен кабинет, но на титаните от 1908 г. - Малинов, Ляпчев, Ген. Данаил Николаев, Михаил Такев. Които завършват делото на Освобождението - тогавашния Преход.

Какво значи независимост? Когато през 1908 г княз Фердинанд е провъзгласен за Цар (от латинското цезар, кесар), това не е равнозначно на титлата “Крал” в другите европейски страни. Цар означава предводител на народ, а крал - владетел на държава. В този смисъл, независимост означава, че предводителят не е зависим в своите решения от други държави и народи и така е символ на независимостта на своя народ.

Но ако в Царство България независимостта е олицетворявана от Царя и така - тази на неговите поданици, какво значи независимост в парламентарна република? Ако в Царството Царят е суверенът, то в парламентарната република суверен е самият народ. А още по-точно, българските граждани, защото народ е по-скоро етнически термин, отнасящ се само до българите. Т.е, за да бъде независима България следва на първо място независими да бъдат нейните граждани, за да могат да излъчват свое независимо (от чужди влияния) представителство.

И тук е големият проблем. Преходът не можа да превърне народа ни в гражданство. Това означава, че новата обществена система не създаде възможност на всеки човек да изгради в себе си умения, да получи знания и придобие професия, която да му позволи да бъде независим - финансово, а оттам и духовно. По-скоро насърчава тези, които не успяха да спечелят такава независимост да се включват в мрежи на зависимости и да спечелят материален статут чрез тези зависимости.

Тези мрежи оплетоха цялата държава, а чрез нея постоянно се подсилваха и множаха. Дотам, че засмукаха в тях дори хора, които са били независими, свивайки така пространството на независимостта.

Предпоставките са много: корумпирана съдебна система, закрилян бандитизъм, процъфтяващо невежество, слаба бизнес среда, нищожни инвестиции, ниски заплати, бързи формули на “успеха” - докато накрая някои хора си плюят на достойнството и честта и си продадат своята независимост. И стават зависими от групата, колектива, общината, държавата. Колкото по-зависими стават хората, толкова по-нахъсано се борят срещу останалите независими.

Върховенството на правото? Ами то пречи да се кяри от изградените зависимости.

Правата на човека? Важни са само техните права, защитени от тези, от които зависят.

Свободата на словото? Как така ще се разплитат зависимости публично, нали ще пострадат?

Ето така демократичните ценности стават най-големия враг на зависимите хора. Защото са предпочели да задоволят битовите си интереси, ставайки зависими от други хора. Вместо да се борят за ценностите, които да гарантират независимост за всички.

Така колкото повече зависими хора в обществото, толкова повече значение имат само личните интереси и няма никакво значение общественият, националният интерес. За който - парадоксално - най-често говорят зависимите политици, имайки предвид личния си интерес.

Затова на празника на независимостта днешните “държавници” никога не говорят за ценностите на демокрацията и тяхната връзка с независимостта. Нито че нашата независимост е невъзможна без тези ценности и без съюз с народите, които ги изповядват.

Та нали затова започнах в началото с титаните. И за техните идеали, ценности. Защото нямаше как да не припомня вечните думи на петкратния ни премиер Александър Малинов:

“Всичко се жертва за идеали. Те - за нищо”.