+ Не стой безучастен! Този момент е нашият повик – ако не реагираме днес, утре ще е късно.

 

Славко ПАНЧЕВ

 

Стотици полицаи, отцепен център на София, лимузина и охрана от НСО.

Не е президент, не е премиер. Само депутат. Но Пеевски вече се държи като собственик на държавата.

---

Държава с главно „Д“ или Държавата на Делян?

Днес Пеевски слезе от лимузината си и с арогантна усмивка обяви: „Ще правя държава с главно Д“. Не „държава за хората“, не „държава на справедливостта“.

А държава на страха, на зависимостите, на задкулисието.

И да не се заблуждаваме – тази държава вече до голяма степен я има. И ако продължаваме да мълчим, утре учебниците ще пишат за „епохата Пеевски“.

И знаете ли кое е най-страшното? Че не той е виновен сам. Виновни сме и ние – гражданите, защото допуснахме да окупира институциите: ВСС, Прокуратурата, ДАНС, медиите, полицията.

---

Факти, които не бива да игнорираме:

Пеевски е обикновен депутат, но се движи като държавен глава – с НСО-охрана, два автомобила и кордон от стотици полицаи. Центърът на София беше блокиран, за да може да влезе в парламента необезпокояван. За него – санитарен кордон. За гражданите – кордони и заповеди „Стой!“. Когато ПП се опитаха да блокират влизането му, властта изпрати автобуси, линейка, полиция – всичко, за да обслужи един човек. Той директно заклейми опонентите си: „Вие сте приключили“. Това не е език на политик. Това е език на господар.

Под санкции по „Магнитски“ за корупция, но въпреки това получава привилегии, които и президентът няма. Същият този човек предложи да лиши президентската институция от услугите на НСО – но сам остана охраняван и защитен. Всеки негов ход показва едно: че институциите са инструмент, а държавата – лично владение.

---

Защо това е опасно за нас?

. Когато един човек се почувства собственик на държавата, ние всички ставаме негови поданици.

. Когато институциите са окупирани, смяната вече не е избор, а битка.

. Демокрацията умира бавно – докато се самозалъгваме, че „има ред“, „има стабилност“, „има хляб“. Докато изведнъж няма да има нито ред, нито свобода.

---

Какво можем да направим?

Изкрещи истината навън! Говори с близките си, приятелите си, колегите си. Мълчанието е кислородът на диктатурата.

Дръж сметка на политиците! Кой позволи този човек да се движи като цар? С какво право му се осигурява такъв ресурс?

Не стой безучастен! Този момент е нашият повик – ако не реагираме днес, утре ще е късно.

Това не е политика. Това е тест за оцеляването на демокрацията.

Ако ние не спрем „държавата с главно Д“, утре ще живеем в държавата на Делян.