+ Встъпителни думи при откриването на Есенните литературни дни в Златоград – 11-13 септември 2025…

 

Ефим УШЕВ

 

Очакват ни два дни на приятни и най-вече полезни срещи и разговори, тъй като отново е есен и отново сме с есенните литературни дни в Златоград. Може би си спомняте как миналата година по това време, когато връчвахме националната награда на името на Станислав Сивриев, споменах за мечтата си тези празници на книгата да не бъдат прекъсвани повече, а кметът на града обеща да издаде заповед за провеждането им и тази година.

 

Е, той спази това си обещание, за което има нашите поздравления. Но за да бъдат те наистина редовни и ежегодни, е добре да бъдат записани и приети от общината като неизменна част от културния календар на града. Защото те имат своите корени още от 80-те години на ХХ век, след което за дълго прекъснати, отново възстановени по-късно, след което, по конюнктурни и маловажни причини, отново прекъснати.

Тази година програмата ни е за два дни, но за догодина, когато отново имаме определяне и връчване на наградата „Сивриев“, те трябва да бъдат поне четири, защото е добре да се намерят спонсори и за култура, така както имаме спонсори за чеверметата, например.

Тогава четенията и срещите ни с писатели и поети могат да бъдат съчетавани с камерни музикални изпълнения, да имаме художествени изложби на наши художници в областта на живописта и графиката.

Няма да се уморя да повтарям колко е нужно това, за да бъде Златоград на картата на българската литература и култура не само със забележителния си фолклор и историята си. Защото само с история не може да се живее, трябва да живеем в днешното модерно и забързано време, да се впишем в духа на общонационалната ни култура и да мислим за бъдещето на града си.

Искаме златоградчани да познават и се запознават от първа ръка с водещи имена на съвременната ни художествена култура.

Искаме нашите ученици, когато след гимназия отидат в големите градове, да продължат интересите си в тези области, на които в родния си град са били участници и свидетели, да познават днешната българска литература и нейните творци.

Защото само така ще стимулираме интереса им към словото, за да имат и самите те влечение към книгата, към творческото писане и себеизразяване. Защото само чалга – и в обкръжението, и в отношенията ни, не е достатъчно.

Вярно е, че истинската литература не назидава, а може би и не възпитава, за което си има други институции. Затова пък тя очовечава, отправя човека към различно мислене, към творчество, а значи – към свободата да бъдеш стойностна личност, с желание и стремеж за творчество. И смятам, че точно затова са ни необходими повече празнични дни за литература и родна култура.

И след като, смятам, съм ви убедил в тази насъщна културна необходимост за града ни, с няколко думи ще ви представя нашите гости.

Ще започна с г-жа Елка Димитрова от литературния институт на Българската академия на науките, която е за първи път в Златоград и с която тези дни ще имаме доста работа - тя не само ще ни представи двама именити творци от Пловдив, но утре имаме разговор за проблемите и тенденциите в днешната българска проза, за това кои автори най-добре я представят, как се преподава днес литературата в училищата, какво следва да се промени… Така че добре дошла на Елка Димитрова.

Ще продължа с един автор, който за втори път ще се представи пред нас, тъй като е участвал и по-рано в нашите празници. Това е човекът, който категорично опровергава библейската максима, че никой не може да е пророк в родния си град. Защото ако за Златоград тази сентенция е в сила, явно в Пловдив не е и той става носител на всички възможни негови награди, включително и последната – Специалната награда на кмета на града, за значителен принос в неговата духовна култура.

Започнал с две малки книжки с поезия – „Римски стадион“ и „Нощна азбука“, които следя още от студентските си години, в последствие издава обемисти томове за историята на родния си град, венецът сред които са трите тома „Балканският човек през 14-19 век“, всеки от който по 1500 страници. Едно безкрайно и вълнуващо, несвършващо сякаш пътуване из дълбините не само на пловдивската, но и на общобългарската и общобалканска история.

Разбира се, че става дума за Йордан Велчев и за нас е чест да го посрещнем отново в Златоград, за да разгледаме последните му две книги с поезия.

Преди време присъствах на премиерата в Пловдив на „Балканският човек“ и тогава издателката Божана Апостолова каза, че ако сега ѝ дадат 10 хил. лв. и ѝ кажат да напише тези исторически книги, тя никога не би могла да го направи и за 100 хил. лв. Но Данчо се затвори за няколко години като отшелник и го направи – от обич към родния си град, от обич към философията и истината за родната история.

Другият автор от Пловдив, който ще ви представя, смятам също за необикновена личност и ще кажа защо.

Също познат от студентските ми години в Пловдив, когото тогава следях с недоверие, тъй като баща му работеше в главния вестник на града и мислех, че това е причина да го публикуват често из вестниците. В последствие точно неговият баща ме изпитваше на държавен изпит в университета и когато прочете името ми в студентската книжка, попита аз ли съм автора на току-що публикувания цикъл стихове в пловдивския вестник „Отечествен глас“. И стана прав, за да ме поздрави с тази публикация и изказа възхищение от нея. Един толкова рядък случай в моя живот!

Преди няколко години, когато в Стария град на Пловдив представихме две от моите златоградски книги, останах и за другия ден, защото по програмата на фестивала „Пловдив чете“, в същата зала трябваше да се представят две от книгите на нашия гост днес – „Виктор Булгари“ и едно литературоведско изследване за поета Иван Пейчев.

Когато разгледах по-обстойно същия ден този том, казах на автора му, че утре, когато предстоеше да се връчва националната награда „Христо Г. Данов“, неговата книга ще вземе наградата за критика. Тогава се отнесе скептично и с недоверие и може да е забравил този случай. Но на следващия ден наистина журито категорично отличи неговата книга с наградата, а същата вечер, на сбирката ни в Пловдивския Университет, получи покана да проведе курс със студентите за творчеството на Иван Пейчев.

Драги приятели, представям ви писателят Антон Баев, който е за първи път на среща в нашия град. И макар че той е тук с нашумелия си, твърде успешен по отзивите на критиката, роман „Мария от Охрид“, ще си позволя още няколко думи за него, този път като поет.

Антоне, благодаря ти, че преди време ми подари книгата си с т. нар. „нови апокрифи“, под заглавие „Даровете на света“. Защото от нея разбрах и се уверих, че си голям поет! Казвам това без капка куртоазия и бях много поласкан в последствие, когато това ми мнение бе ярко защитено и потвърдено в отзива за книгата ти от нашия общ приятел Петър Анастасов, който също посещаваше Златоград няколко пъти. Този поетично-философски „преглед“, или по-точно поглед, над толкова библейски лица и събития, е толкова дълбок и също толкова удивителен…

И аз те приветствам с добре дошъл на златоградските литературни празници, надявайки се, че както и Данчо Велчев един ден ще повториш идването си с нова книга.

За една нова книга на друг наш автор ще стане дума утре и за когото съм по-улеснен в представянето му сега, тъй като е добре познат на златоградската публика – той е участвал неизменно във всички издания на литературните ни дни досега, един от авторите на Статута на националната награда „Станислав Сивриев“, член на журито по определянето на наградата. Това е писателят от Търновската книжовна школа Сава Василев - дългогодишен преподавател по нова българска литература в Университета там, автор на поредица приносни книги както за българското литературознание, сред които най-обстойното изследване за писателя Генчо Стоев досега, а и с „Арбанашките махали на литературата“; но така също и за съвременната ни художествена литература – ще отбележа например, че стотина години след „Бедният Лука“ на Добри Немиров, Сава написва вълшебната повест „Непокорният Лука“, 40 години след „Разказвачът и смъртта“ на Георги Марковски, издава прекрасния си прозаичен сборник „Разказвачът“, а с присъщият, навярно за всеки писател търновец, някак твърде фин патриотизъм, пише пиесите „Кръщение по Великден“, „Капан за дребни хищници“ и още някои.

Сега обаче – изненада. Преди пет години Сава Василев събира и издава в книга поемите си – „В началото, след края“, а утре ще ни представи новия си поетичен сборник под заглавие „Сгодяване с Мария“. Както виждате, Мария е на почит в тазгодишните празници в Златоград, защото след охридската Мария днес, разглеждаме и търновската Мария утре.

Онова, обаче, което не успяхме, е да поканим и представим роман за още една Мария, а именно - Мария от София, по-точно – книгата на Георги Бърдаров „Адажио за Мария“. Не можахме да се свържем с автора, зает с представянето ѝ из по-големите градове на страната.

И сега ви представям още един наш гост от Търновската книжовна школа – това е проф. д-р Радослав Радев. Литераторът, който също е от самото начало на рестартираните преди време златоградски литературни дни, човекът, който е обучил учителите по литература в половин България как да се преподава литературата в училище, плод на които занимания е книгата му „Иван Вазов и българското предвечерие“.

Задълбоченият учен, навлиза и в хлъзгавите води на народоведението и традиционната българска култура по страниците на нашите писатели, плод на които занимания, може би, са есетата от сборника „От калпака до цървулите“.

 

Не може всичко от заниманията на проф. Радев да изброим, но няма да пропусна да спомена трите му тома за „Смехотворецът в българската литература и култура“, и за „Българските смехотворци – реални личности и художествени образи“. Той също е член на журито по определяне носителите на наградата на името на Сивриев, участва и в научната ни конференция за творчеството на Станислав Сивриев и винаги е удоволствие беседването с него. Ще го слушаме утре, когато ще говори за книгите на Сава Василев, а и след това в дискусията за съвременната литература. Проф Радев, винаги си добре дошъл в Златоград.