Евгений КЪНЕВ

Колкото повече наближава 2026, толкова по-значима ще става темата за президентските избори. Демократичното пространство не само е разделено, то е умишлено инженирано отвън, за да се прокарат управляеми кандидати. Писал съм много пъти за трите Българии като електорат: европейски, русофилски и келепирски. На изборите през това десетилетие те почти винаги са гласували по-равно - по около 700 хиляди души.

Оттук излиза, че победителят ще е този, който успее да привлече електората на другите на балотаж. С други думи - кандидатът/ите на един електорат ще отпадне на първи тур и ще трябва да подкрепи кандидат на друг електорат.

През 2021 г Радев успя отново по простата причина, че успя да привлече консолидирания вот срещу кандидата на Борисов. Омръзнало ми е да разобличавам Гранд заблудата, която гравитиращите около ГЕРБ демократи продължават и до днес да тиражират: “С вас сме г-н президент” - че ПП, а след това и ПП-ДБ носят вината за избора на Радев. Но пак:

(1) Радев стана президент през 2016 г - изключително благодарение на Борисов. По признание лично на Решетников. Затова и преживяхме човек като Цецка Цачева да бъде кандидат за президент - издигната в последния момент да не пречи на налагането на Радев.

(2) Във властта Радев вече сам си изгради електорат и кръгове на влияние, които бяха в основата му на преизбиране - включително принуда БСП на Корнелия отново да го издигне.

(3) Имаше три щастливи обстоятелства за преизбирането: огромното обществено напрежение и насъбрана омраза срещу корупцията на Борисов и консолидация на вота на несъвместими партии срещу него; слаб кандидат на демократичната общност и най-вече: позиционирането на Радев в този момент - преди войната в Украйна (!) - като борец срещу корупцията, с явно неслучайната помощ на прокуратурата.

(4) За ПП - към онзи момент само заявка за движение - реално гласуваха основно русофили, негласуващи и малка част от разочарованата демократична общност. ДБ гласува на първи тур за Лозан Панов, а на втори тур - показват числата - масово не излязоха.

(5) Анализът на резултатите показва, че Радев щеше да спечели и без нито един глас от ПП! Просто Борисов бе обединил всички срещу себе си и никой не вярваше, че иначе приличният професор би имал собствена политическа тежест.

И сега пак същите демократи зовът да се върви към обща кандидатура с ГЕРБ - отново и отново легитимирайки ГЕРБ като европейци. Е, малко корумпирани, малко олигархия, малко Пеевски - но къде, къде по-добре от Кремъл. Това е рецепта за унищожение на всяка надежда за демокрация и приемането на България в групичката на Сърбия, Словакия и Унгария - васал на … Кремъл. Защото е очевидно за всеки трезв анализатор, че Пеевски, Борисов и Радев са просто лицата на бившите комунистически служби, милиция и военни - в битка кой да представлява Кремъл.

Ето го пътя към победата:

(1) Избор на кандидат с три доказани качества - почтен, европеец, управленец. Почтен европеец означава доказано вън от кръга на Борисов- Пеевски. Разбира се интелект и характер се подразбират.

(2) Победа на първи тур срещу русофилските кандидати - които са със сигурност ще бъдат повече от един. И така ще раздробят русофилския вот. Най-вероятно Йотова/Радев и Копейкин/Борисов

(3) Победа на втори тур срещу кандидата на Борисов-Пеевски. Който най-вероятно да бъде самият Борисов - ако има реципрочна сделка ГЕРБ да бъде сдаден на Пеевски, за да стане премиер. При това положение Даниел Вълчев трябва да привлече гласовете на “демократите - консерватори”, за да не отидат за ПП-ДБ. Но има вариант Борисов да застане зад Вълчев като “европеец”.

При всички случаи, колкото по-явно Борисов е застанал зад кандидата - толкова по-голяма вероятност има русофилите да подкрепят кандидата на ПП-ДБ. Затова е нужна много умна стратегия на демократичната общност - кандидат, който хем да победи на първи тур русофилския, хем да има достатъчно силни патриотични послания - за да бъде подкрепен на втори тур от неговия електорат. Има ли ПП-ДБ политическа воля за голямата цел?