Евгений КЪНЕВ
Рядко, ако въобще някога става дума за т. н. “Лъжесъединисти”, по време на празника на Съединението - терминът “лъжесъединисти” се появява около дейността на група тогавашни политици, които формално декларирали подкрепа за съединението, но на практика саботирали реалното му осъществяване. А в същото време поддържали руската позиция, която е била против Съединението. Винаги се сещам за тях, когато слушам Радев на този празник - винаги громи “великите сили”, никога обаче не споменава Русия; хвали българските герои на Съединението, но никога истинските - като Стефан Стамболов. А вчера за първи път спомена поименно…Захарий Стоянов, чийто портрет махна от кабинета си, когато стана президент.
Защото Стамболов и Стоянов са били не просто дейци на Съединението, а разобличители на целите на Русия в България. Казването на цялата историческа истина е табу за Радев. Иначе може да стане ясно, че Русия е била и продължава да бъде основната причина за нашето разделение и нуждата от Съединение днес. Радев не пропуска случай да кълне “чуждопоклонници”, предали “суверенитета, хазната и идентичността ни”.
И това го казва политик, обслужил всеки руски интерес, сдал хазната с аферата БОТАШ и направил всичко да спре България към възвръщането на нейната европейска идентичност (последно даже престъпи Конституцията, за да ни спре за еврозоната).
Радев превърна всеки наш празник в предизборен митинг
Проблемът ни е, че не е сам. Зад него по тези събития е т. н. председател на Народното събрание, която със заемането на поста си изхвърли достойнството и правната експертиза, в престарание да обслужи Пеевски и нейната БСП-Ново начало. И става все по-безочлива с всеки изминал ден. Последно - с ругателството на тези, които я избраха, дръзнали да поискат сметка на нейния партиен шеф за визитата в Китай. Виждате ли - не разбирали новите вече фактори в света. Условният ѝ тоталитарен рефлекс избухна - силен значи прав (might is right). Няма значение, че на сбирката са враговете на демокрацията и Европа...
Какво да кажем за нейния партиен лидер, който дори се възмущава, че някой критикува посещението му. Посещението било, виждате ли, заради годишнина от победата над фашизма. Всъщност - Гранд лъжа с поредна подмяна на историята. Нито Япония е била фашистка държава (с император!); нито ККП има някакви особени заслуги, за разлика от китайските националисти; нито може това да е празник в отсъствието на реалния победител - Америка. Накратко - едно фалшиво събитие на деспотите за промоция на нов световен ред - и вероятно вид фашизъм, получил подкрепа не просто от БСП, а от вицепремиер на европейска държава.
Сега тези тримата са на върха на държава, която има претенции за европейска демокрация. Но и те, като онези лъжесъединисти, лъжат, че уж са за съединението ни с Европа. Защото са рожби на културата, пристигнала с червената армия в България. Култура, изискваща публичното възпроизвеждане на идеологичен канон, специфична фразеология и процедурни ритуали, чрез които Лъжата облада публичното пространство.
И днес нейното практикуване е неотменимо условие за достъп до власт. Това са истинските дерибеи, г-н Радев.
И съвременни лъжесъединисти!
А които се изправят срещу Лъжата и искат да се знае цялата истина, вместо подбрана история, обслужваща Лъжата, те са чуждопоклонници и родоостъпници. Като писателя Георги Марков - заплатил разобличаването на Лъжата с цената на живота си. Прострелян с “българския чадър” на днешния ден през 1977 г. от възпитателите на днешния политически елит. Е, няма как да има съединение на българите, без първо да има съединение за историческата истина...