(Откъси от вестник „Таймс“-Лондон)

Някой попита: „Защо някои британци не харесват Доналд Тръмп?“

Нейт Уайт, красноречивият и остроумен английски писател, написа следния брилянтен отговор: На Тръмп му липсват определени качества, които британците традиционно ценят. Той не притежава благородство, чар, хладнокръвие, авторитет, състрадание, остроумие, топлина, мъдрост, финес, чувствителност, самосъзнание, скромност, чест, грация - качества, с които, колкото и да е странно, неговият предшественик, г-н Обама, беше толкова щедро надарен.

Колкото и шантав да е Тръмп, той никога не е казвал нищо иронично, смешно или дори леко смешно - нито веднъж, нито веднъж. Не го казвам риторично, имам предвид буквално: никога. За британците липсата на хумор е почти нечовешкo. Но в случая с Тръмп това е факт. Той дори не изглежда да разбира какво е шега - за него шегата е груб коментар, неграмотна обида, акт на небрежна жестокост.

Тръмп е като трол: никога не се смее и не се забавлява; само пищи от удоволствие или подигравка. И най-лошото е, че не просто изрича груби и глупави обиди: той всъщност мисли, когато ги изрича. Умът му е просто роботизиран алгоритъм от дребни предразсъдъци и инстинктивна злоба.

В него няма ирония, няма сложност, няма финес, няма дълбочина. Всичко е повърхностно. Виждаме в него човек без вътрешен свят, без душа. Във Великобритания традиционно сме на страната на Давид, а не на Голиат. Всички наши герои са смели аутсайдери: Робин Худ, Дик Уитингтън, Оливър Туист. Тръмп не е нито смел, нито аутсайдер. Той е пълната противоположност.

Той дори не е разглезено богато момче или алчна дебела котка. Прилича повече на голям бял охлюв, на привилегирован Джаба Хът. И още по-лошо - той е побойник. Когато е сред побойници, изведнъж се превръща в хленчещ подчинен. Той удря отгоре надолу, което е нещо, което един джентълмен не бива, не може и никога не бива да прави. И всеки удар, който нанася, е под пояса. Той особено се наслаждава да удря уязвимите или онемели и ги удря, когато са потиснати.

Така че фактът, че значително малцинство – може би една трета от американците, гледат какво прави, слушат какво казва и след това си мислят: „Да, звучи като мой тип“, е източник на объркване и много огорчение за британците. В края на краищата е невъзможно да прочетете туит или да го чуете да изрича едно-две изречения, без да се взирате в бездната.  Той превръща простотата във форма на изкуство; той е Пикасо на дребнавостта, Шекспир на лайната.

…

Винаги е имало глупави хора по света и винаги е имало зли хора. Но рядко глупостта е била толкова зла или злото толкова глупаво. Той кара Никсън да изглежда надежден, а Джордж Буш – умен. Ако Франкенщайн беше решил да създаде чудовище, съставено изцяло от човешки недостатъци, той щеше да създаде Тръмп, а един, разкаял се д-р Франкенщайн, щеше да извика отчаяно: „О, Боже мой, какво създадох?“

Ако идиотизмът беше телевизионно предаване, Тръмп щеше да е неговият фон…