+ Или размисли за известните факти от най-старата история на българите…

 

Славян СТОЯНОВ

 

Ще ви разкажа още интересна информация за пеонците, които редица автори наричат българи. И повярвайте ми, те нямат предвид, че тези хора се наричат така, защото в момента обитават територията Пеония и по географски критерий ги наричат пеонци, а всъщност нямат общо с пеонците в древността. Не, те са категорични, че тези хора са същите, които са били и в древността. С две думи – техни потомци. Именно за това разказват как се обличат, как изглеждат и че това е запазена древна традиция.

 

Например Йоан Цеца говори не само от познаване на древните сведения, но и от лични впечатления. Той е до такава степен убеден, че тези хора са древното население на Балканите, че нарича всеки, който смята нещо различно, глупак: „А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара... А някога бяха господари от планината Пинд... Почти до самия Константинопол, чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им сви врата и ги направи роби на Ромейската държава."

Но нека кажем малко и за самия Йоан Цеца, за да можем реално да преценим обективен ли е този стар автор. Йоан Цеца (Цец, Цецес) е филолог от императорското семейство на Източната римска империя. Той е роден около 1110 г. в Константинопол. Прабаба му е грузинска принцеса – Мария Аланска, която става императрица и последователно съпруга на двама императори: Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат.

Този човек е бил изключително образован за времето си. Той е имал възможност да получи най-високото образование за епохата, а дейността му през живота му е основно научна. Йоан Цеца е имал достъп до имперските архиви, както и до тези в манастирите. След като завършва образованието си, той живее в Македония или, както се казва, изучава местното население на терен. Става секретар на епарха на Бероя в Македония, днешен Бер в Егейска Македония – Гърция.

Разбира се, не бива да се мисли, че е бил светец или че е изпитвал особенни симпатии към българите. Може да се каже, че българките определено са му харесвали – всъщност жените като цяло. В крайна сметка това му докарва и проблеми, защото македонският епарх го изгонва, след като разбира, че ухажва жена му. Той изпада в немилост, и само връзките му с императорския двор го спасяват от абсолютна нищета. Тези младежки страсти го научават на смирение. Дълги години той живее в манастир, където пише много богословски трудове.

Цеца пише книгата Biblos historion, наричана и Chiliades – „Хилядите“. Названа е така поради факта, че първият ѝ редактор/издател, N. Gerbel (1546), разделя писанията му на книги, съдържащи по 1000 реда. Общият брой на редовете е 12 674. Това са колекции от литературни, исторически, богословски и антикварни сборници. Освен това той е автор и на произведението Homerische Allegorien. Едно от най-популярните му писания е засвидетелстването на връзката между българи и мирмидонци. Той пише: „И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин.“

Но нека сега се върнем на пеонците - именно в „Хилияди“ (разкази 317 и 318) Йоан Цеца разказва нещо за пеонските жени. В предходния 316 разказ той говори за това, че между българите и пеонците няма разлика. Той описва къде са обитавали в древността и посочва, че техният език, облекло и обичаи на пеонците през 1135 г., когато е сред тях, са били български.

За целта Цеца се аргументира, като разказва няколко древни истории за пеонците. Една от тях е описана точно в разказ 317. Той цитира Херодот от Книга 5, параграф 12 на „Историята“. В този пасаж се разказва как двамата пеонски вождове Пигр и Манту, виждайки мощта на Дарий I, решили да се възползват и да му се предложат за васали, като бъдат назначени за негови наместници в цяла Пеония. Тоест, те не са били единствените вождове – имало е и други пеонски племена, които се готвели да воюват с персиеца. Коварните братя посетили персийския цар Дарий I в Сардис, придружени от сестра си. Планът им включвал да използват сестра си като изкушение не само към Дарий, но и към всички персийци. За да демонстрират трудолюбието, красотата и изумителните способности на сестра си – и, разбира се, нейната сексуалност – те я изпратили да донесе вода, носейки съда на главата си и водейки кон с юздите в ръка. Облекли я в най-пищното облекло със всички украшения и накити, които един пеонски вожд може да си позволи. Дарий бил впечатлен от нейната издръжливост и умения, което довело до решението му как да процедира спрямо пеоните. А братята му казали. "Всички пеонски жени са такива, като сестра ни". Звучи ли ви познато?

Това била мотивацията на персийците. Точно този разказ цитира Йоан Цеца. Случката, описана от Херодот с пеонските вождове Пигр и Манту, се поставя във времето на Дарий I (522–486 пр. н. е.), понякога с възможност да се отнася до неговия син Ксеркс I (486–465 пр. н. е.). Не е нужно да е особено сложно, за да стане ясно, че Йоан Цеца твърди, че древните пеонци са част от българите.

Да минем към интересната част – описанието на пеонските жени, дадено от Цеца. За това описание той цитира друг древен автор – Хезиод. Тоест, за Йоан Цеца описанието от Хезиод за пеонските жени и описанието на Херодот напълно съвпадало с това, което той наблюдава повече от 1600 години след това. За съжаление, поне на мен не ми е известен нито български автор, нито етнограф, който да е разглеждал тази тема. Ако има такъв, би ми било интересно да видя какво точно е писал. Ето и цитатът от Йоан Цеца:

„Хезиод писал на брат си Персей: „Не позволявай на жена „пигостолос“ да заблуди ума ти.“ Думата „пигостолос“ може да се тълкува по два начина: или произлиза от украшенията, които жената слага на ръцете и краката си, или от украсяването на пигите – тоест частите около седалището – с широки ресни и колани. И дъщерите на пеонците бяха от такъв вид, и дори сега, в неотдавнашното си робство, великият и могъщ Василий пороби целия пеонски род. Защото жените им все още украсяват задните си части с широки колани, опашки и много ресни. Краката им са украсени по подобен начин – с гривни от желязо, мед и кристал. Понякога използват малки костички на глезените и други подобни гривни, за да връзват краката си.“

За мен това е изключително ценен фрагмент. Хезиод е гръцки поет от Беотия, роден през 776 пр. Хр. Тези думи вероятно са писани между 750–700 г. пр. Хр. Гръцкият автор използва описание на пеонките, наричайки ги „пигостолос“. Цеца от своя страна детайлно описва какво означава терминът. Иначе казано, тези жени акцентират с украса на задните си части.

Думата „пигостолос“ идва от гръцки („πυγοστόλος“) и буквално се състои от две части:

πύγoς (pygos) – „задник, дупе“, στόλος (stolos) – „украса, украшение, обвързване, обкръжение“.

„Жените им все още украсяват задните си части с широки колани, опашки и много ресни.“

В старите фотографии, които съм ви показал, все още можете да видите, че всичко, описано от тези стари автори, е налице. Под „опашки“ авторът има предвид косичниците или плитките, които в огромно разнообразие и вариации могат да бъдат наблюдавани в цялото българско землище. Останалата част касае цялостната украса с накити. Прави впечатление и начинът, по който е описана сестрата на пеонските вождове – нагиздена с всичко, което е възможно да се сложи върху нея. Тя води с едната си ръка кон, а на главата си носи съд с вода.

Йоан Зонара е друг гръцки хронист, роден в края на XI век. Отново твори в периода на Източната Римска империя, за която използваме научния термин „Византия“. Най-важният му труд е Всемирна история (на гръцки: Επιτομή Ιστορίων), която обхваща събитията от „сътворението на света“ до смъртта на Алексий I Комнин (1118 година) и е в 18 тома. Написана е въз основа на значителен брой извори, като са използвани съчиненията на редица римски, византийски и древни писатели. Относно българската история, той пише много за царуването на Самуил, а това тясно касае и територията на Пеония и Македония. Той описва пеонците едновременно като тракийски народ и като македонци и категорично заявява, че това са българи, като добавя, че именно това са панонците.

Това са сред най-големите авторитети за времето си. Нещо повече, те идват от страна, която е почти постоянно в конфликт с България – чисто геополитически те нямат причина да описват българите като местен народ, обитаващ Балканите от дълбока древност. И все пак именно това пишат. Още повече, гордеят се, че Римската империя ги е подчинила и им е „свила вратовете“; откакто Рим стъпва на Балканите, голяма част от този народ живее под римска власт. Това твърдят древните източници, уважаеми българи. И не става дума за един или два източника, а за множество свидетелства.

Римската империя завладява земите ни на няколко етапа:

. Тракия (южна България):

През 46 г. пр. н. е. император Калигула/Клавдий (по-скоро Клавдий) установява римска власт над южната част на Тракия след завоеванията на Тракийското царство. Тракия става римска провинция около 46–45 г. пр. н. е.

. Мизия (северна България до Дунав):

Провинция Мизия е завладяна по времето на Тиберий (14–37 г.) и официално организирана като римска провинция в началото на I век сл. н. е.

. Долен Дунав и западните части на днешна България (Дунавска линия):

Римската власт достига и тези територии по времето на император Веспасиан (69–79 г.), когато се укрепват границите на империята по река Дунав с построяването на крепости и легиони.

Ще завърша с думите на Йосиф Флавий, който е само един от многото, потвърждаващи написаното: „Илирите, далматите и даките, наричани българи, живеещи на р. Дунав под римска власт.“