Братислав Ташковски е македонски поет, автор на 5 романа, 5 драми, една книга с есета и още 25 книги с поезия. Тези дни току-що бе излязла от печат последната му стихосбирка – „За сите времиня“ (2023), още не бе пусната по книжарницата и имах късмета да се срещнем в централната библиотека на Скопие, където работи. Каза ми, че тук е на работа още по-малко от месец и излиза в пенсия. Ах, оказа се дори, че сме набори – роден е през 1959 година…

Оттам отидохме в близкото кафене и там, докато си приказвахме, ми надписа един екземпляр – „На Ефим, приятелски и со добра мисла. Скопие, 20. 06. 23“.

Ташковски е с потекло от Кукуш, разказа ми интересни неща за фамилията си, как е понасял „тежестта“ и вечното клеймо на „бугарин“ в Македония. А почти половината му роднини пък са из България…

Оказа се, че сме с доста общи приятели - имаше прекрасни спомени за моя преподавател от университета, проф. Светлозар Игов, с когото заедно направили антология на македонски и български поети. Предговорът бил на Игов и държеше да му прати по мен една от новите си книги със стихове.

Разбира се, че ще намеря професора – толкова отдавна не сме се виждали и ще погледна Сборникът, който не можах да видя при Братислав. А на вметката ми, че сигурно познава и Спас Ташев (нали беше известно шеф на културния център в Скопие преди време), разпери ръце и се усмихна: „Е, как, знаеме се, поздрави да му кажеш, нали сме адаши!“.

Ето едно от по-кратките стихотворения на Братислав Ташковски в новата му книга.

 

СТЪПКИ

 

Слушам ги отдалеко,

Тропотят като диви коне.

А тяхното вдишване още ечи в главата ми.

На половината път се питам

Къде съм тръгнал в това безвремие?

И загребвам с пръстите си

Тъжното просветване на малките прозорчета

И тогава отнякъде се изви камбана -

Като тръба, която ме буди от кошмари.

Не, не мога да повярвам,

Че вече пристъпва тъмнината.

Полека, но все по-силно,

От която се тресе земята

И търси вода във камъка…

 

А аз все още спя под ведрото небе

И чакам да мине

Дивата конница на животът ми!