…

Влезнахме в тоя път, закрит отвред,

де нивга не прозира слънце свято,

за да се върнем горе в светлий свет.

И без да си починем, нанагоре вървяхме,

аз след него, той напред.

Съзрях през преход, който се отвори,

тез хубости, с кои небе блести;

излязохме тогава в ширните простори

и пак видяхме светлите звезди.

(Данте Алигиери,

„Ад“, песен 34)