Янко ГОЧЕВ

„Русите останаха няколко мига като вкаменени. Те виждаха каква страшна буря ги застига и потърсиха спасение. Някои хвърлиха оръжието и вдигнаха ръце, други се разбягаха, а трети насочиха пушките и започнаха да стрелят. Конните групи като чукове се стовариха върху тях и ги прегазиха. Саблени удари, стрелба, дрезгави викове. Русите загубиха кураж, захвърлиха оръжието и вдигнаха ръце!”.

Това разказва българският офицер Мавродинов в списание ''Нашата конница”, петнадесет години след боя. На 23. 10. 1916 г., в хода на преследването на разгромените на Кубадин руско-румънски войски, 1-ва Конна дивизия на генерал Иван Колев поема към село Кара Мурад.

В предната линия са 2-ри конен полк от Лом и 9-ти конен полк от Русе. От близките хълмове румънски и руски войски обстрелват ескадроните, но подкрепени от артилерийски огън, те бързо прогонват противника. Няма кой да спре българското настъпление. Генерал Иван Колев нарежда отстъпващите чужди части да се атакуват и двата конни полка тръгват напред с мощно ''Ура!” и под команда ''Саби, вън''.

В започналата свирепа битка ескадронът на ротмистър Владин Добрилов от 2-ри конен полк помита румънците и атакува друга, отстъпваща към морето военна част. Това е руската 265-та Оренбургска дружина.

Следва погрома на руските нашественици, с участието на 2-ри и 9-ти конен полк. Руските войски са разбити с лекота, а бойното им знаме е пленено. При това без дивизията да хвърля всички свои сили.

Боят на 2-ри конен полк, в която се включват и няколко конника от 9-ти конен полк, започва в 7.30 часа на 23. 10. 1916 г. и свършва в 9 часа. Яростен бой, завършил с категорична българска победа, в която са съсечени 400 души, пленени са 10 офицери и 1000 войници, заедно със знамето на 265-та руска Оренбургска дружина - второ бойно руско знаме, пленено от Българската армия след военноморския Андреевски флаг през същата 1916 г. На мястото на сражението 2-ри конен полк оставя 22 убити войници, ранени са двама офицери и 14 конници.

От голям срам и до днес, руската историография мълчи за тези боеве и това поражение. За да укрие събитията измисля, че знамето било ''изгубено'', а не пленено в бой, каквато е истината.

По-късно художникът на 1-ва конна дивизия Н. Кожухаров увековечава за историята в своя картина тази голяма българска победа.

Продажните русофили в българската история и до днес не смеят да разкажат за тази велика българска победа. За нея няма нито един ред в учебниците по ''история'' на България.

(На снимката - атаката на Конната дивизия при село Кара Мурад и пленяването на знамето на 265-та Оренбургска руска дружина - 23 октомври 1916 г. Картина от Никола Кожухаров - художник на 1-ва конна дивизия. Един от най-великите моменти в историята на България и на българската кавалерия)