Янко ГОЧЕВ

Бадoма е старо българско село и гара в Беломорска Тракия, разположени на стратегическата жп-линия Солун-Одрин-Цариград, първата след Дедеагач, в посока Солун, при пъpвия тунел в планината Овчарица, преди Кърка и Гюмюрджина.

С. Бадома е било на около 8 км северно от град Дедеагач. Това е било голямо чисто българско село. Към 1912 г., в навечерието на Балканската война, селото е 100% българско екзархийско и брои 70 български къщи. То е едно от малкото селища, където българите отглеждат камили.

Над селото е била пещерната обител с параклиса “Св. Тодор“, а в самото село - храмът “Св. Димитър“, осветен още през 1804 г. Районът е обхванат организационно от ВМОРО. Тук действа тракийският войвода Таньо Николов. През 1903 г. като районен войвода той планира атентат на жп-линия в Ин дере, в тунела при Бадома, който обаче не е осъществен, защото е преценено, че в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската власт.

Със складирания динамит на 28 срещу 29 юни 1904 г. Таньо Николов, заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село Манастир, Гюмюрджинско, и Митрю Карабелята от Дервент, Дедеагачко, атакуват турската жп-инфраструктура, като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона с локомотива.

По време на Балканската война, през ноември 1912 г., при отстъплението си, подгонен от българските войски, корпусът на Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телеграфа, за да проучи колко български войски има в града. Но става жертва на военната хитрост на един арменец и градът е спасен. Явер паша е пленен с корпуса си на 15. 11. 1912 г., при село Мерхамлъ, след което окончателно Беломорието става българско.

Село Бадома остава българско по Букурещкия мирен договор от 28. 07/10. 08. 1913 г.

При бомбардировката на Дедеагач на френско-английския флот, на 8. 10. 1915 г., в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа жп-линия от гара Бадома до град Фере, със здрав мост над реката до Дьортгьоз.

Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН през 1914 г., по време на българското управление, от д-р Буреш. Но краят на българското село Бадома настъпва през 20-те години. Унищожението му е част от геноцида над българите в Тракия, извършен от гърците. През 1923 г. във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село Чобанкьой и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от „българска“ чета, след което селото е разграбено, а жителите му са интернирани с кораби в казармите на остров Крит. Много от бадомци измират по пътя в морето, а оцелелите от този тежък преход имат същата съдба на острова, където масово измират от ужасните условия, в които гърците са ги поставили и от техните жестокости.

След 1923 г. село Бадома е обезлюдено от интерниранията на жителите му и от бежанските вълни към България. Днес то вече не съществува.