+ Стигнахме точката на пречупване, отвъд която е краят на България в Европа

Евгений КЪНЕВ

Приятел разказва созополски момент със сервитьорка, която чакала с нетърпение да свърши сезона. “Все по-голяма простотия, не се търпи”, било по същество обяснението. Понеже често съм в Созопол и аз съм подвластен на такива контрасти - странно съжителство на разпилян бетон и свръх лъскави коли; на ултра богати и още по-ултра прости хора.

На любимо плажно място - минават мускулести момчета да събират таксите. “Няма лошо - викам - но поне почиствайте шезлонгите и масичките от мръсотията”.

- Ами няма кой да ги почиства толкова много. Ако не ви харесва, вървете в чужбина - получавам “културен” отговор.

И така сами те тикат в сравнение с Гърция - където също бях наскоро. Обикновено винаги се фокусираме да сравняваме плажовете, водата, природата, храната и…избираме Гърция. Но не са те факторите за този избор, според мен. А човешкият отпечатък.

И плажовете ни са по-красиви и удобни със своя прекрасен пясък - но са занемарени.

И гледките ни не са по-лоши, но водата не е толкова чиста. И дори храната започва да наваксва - с ежедневни доставки от самата Гърция на прясна риба и морски дарове. Но нещо ни дразни да изпитаме същото удоволствие. Просто в Гърция от десетилетия морският туризъм е семеен поколенчески бизнес и в огромна конкуренция става само все по-добър - с храна, с обслужване, с внимание към клиента, с отношение.

У нас тъкмо ти хареса един ресторант - на следващата година я се сменил собственикът, я е напуснал вежливият сервитьор, заменен от някой сърдитко на живота; я вече няма къде да се паркира от лъскави джипове, я клиентелата е направила бицепси и гърбове и пр.

И всичко направено дотогава - в канала. Просто в Гърция всеки си знае мястото в живота. А у нас - последните станаха първи.

Чували ли сте първото изискване на българските купувачи на имоти в Гърция? Да няма други българи наоколо. Дотам стигнахме… Простотията у нас се сдоби с огромна, непреодолима власт и пари. Поведенческият ѝ код е “имам пари, плащам и правя каквото си искам”. Апотеоз са всекидневните катастрофи на лъскави коли на млади келеши - невероятна метафора за състоянието на обществото. И като погледнете отгоре, какво виждате - цялата страна работи за простотията, мутрите и мошениците и все чакаме кога това ще стигне своя предел.

Това всъщност е края на България в Европа. Стигнали сме до точката на пречупване. За

да си станем отново Малая Россия - невзрачна пуста руска губерния с логото на тоалетната в двора. Държавата на мутрите не може да реши нито един въпрос за пожарите, наводненията, авариите, катастрофата, мизерията - защото те не са дошли във властта да решават проблемите на обществото, а да си решат техните проблеми и след това да се пазят от обществото, когато разбере какво правят. Сред които мерки е да си платят за полиция да ги охранява и наемат “ентелектуалци”, които да ви консерваторчат от екрана с плюнки по “либерастката сган”, част от която става вече всеки образован и културен човек в България.

Каква национална сигурност ще пазят тези хора? Та те са продали себе си многократно, за да влязат във властта и колко по-лесно биха продали народа си и всичко, което не е тяхно? Откровена злобна долнопробна евроазиатщина - вулгарна смес на древен ориентализъм и неувяхващ съветизъм. Това е днешната власт и олигархия, която вилнее в нашия живот. Държавата на приматите, за които хората са вторични суровини.

Какво да се прави?

Ако не искаме да чакаме смяна на поколенията по формулата на японския учител: “Дълго ли ще чакаме промяната” - питали учениците. “Ако чакате, ще е дълго”.

Просто трябва да създадем организирана съпротива - и цялото общество да чуе нейния глас. Само когато всичко стане за всеки лично - тогава ще имаме критичната маса за промяна.