Явор БОЖАНКОВ
Ако това е „великото изкуство на сделките“, Кремъл спокойно може да си отдъхне. Срещата в Аляска не донесе резултати за американската дипломация, но нанесе сериозен удар върху имиджа на Съединените щати. Президентът Тръмп предостави международна сцена на лидер с тежки обвинения срещу себе си, без да получи нищо в замяна. Така изпъкна не просто липсата на стратегическа визия, но и илюзията, че сложни международни конфликти могат да се управляват с импровизация.
Вашингтон показа не само дипломатическа слабост - а и че няма ясен план за справяне с Кремъл. Ако днешните лидери на Запада приличаха поне малко на онези от близкото минало и имаха тяхната решителност…
Днес Путин, четири години след началото на война, държи под окупация близо една пета от територията на Украйна - цената са хиляди жертви и разрушения. През Втората световна война Хитлер и Сталин контролират почти цяла Европа. Демократичните държави са малко - разгромени и застрашени от унищожение.
Когато Чърчил става министър-председател е изправен пред екзистенциална заплаха и мнозина го съветват да се договори с Хитлер. Отговорът му е ясен: „Аз с този човек няма да говоря никога и по никакъв повод.” А когато го питат каква е целта му, казва: „Победа - и безусловна капитулация.” Всички решават, че е луд и се опитват да го свалят. Не успяват. Накрая нацистка Германия капитулира - безусловно.
Когато Рейгън е сред лидерите на свободния свят, съветниците му го насочват да търси сделка със СССР. Той отговаря другояче: „Ще похарча повече пари, отколкото те имат. Ще ги накарам да ядат пушки.” И въвлича Съветския съюз в надпревара, която довършва и без това рухващата икономика на „империята на злото”. Днес Тръмп търси преговори. Опитва да уреди въпросите с въоръжаването като на пазар - чрез алъш-вериш. А насреща има чистото зло.
Силата на колективния Запад е в неговото единство. Именно затова фрапиращо бе отсъствието на Европа и Украйна - най-пряко засегнатите страни. Изключването им от преговорите обезсмисли идеята за общ отговор и превърна разговора в двустранна сцена, от която единственият печеливш се оказа Кремъл.
Русия разбира силата на символите. Усмивките пред камерите, демонстративната тениска със съветски надпис, поднесените в медиите кадри - това бе умишлено унижение. А самият факт, че лидер с международни обвинения стъпи като официален гост на американска земя, е признание, каквото един тиранин не заслужава. Срещата трябваше да приключи още когато Путин се подигра с журналисти, които направиха това, което се прави в свободния свят. Зададоха неудобен въпрос.
В крайна сметка, САЩ пропуснаха шанса да определят рамката на диалога и да постигнат напредък по украинския въпрос. Историята рядко записва празни срещи - освен когато те се превръщат в чужда победа. Чърчил, Тачър или Рейгън не биха позволили това. Силните лидери тогава създадоха условията за свобода и просперитет, на които се радваме днес. Слабите лидери на нашето време ще създадат условия да се родят нови герои.
Битката за демокрация и свобода тепърва започва.